Момичето от Дания

На следващата сутрин се чувстваше сънена и замаяна. На вратата ѝ се почука. Сестра с вдигната на кок коса отметна завивките. До леглото я чакаше количка, миришеща на спирт и стомана. Някъде в далечината зърна лицето на професор Болк,който попита:

– Тя добре ли е? Нека първо се уверим, че всичко е наред.

Всичко друго бе като в мъгла. Знаеше, че е рано сутринта и че я карат по коридора на клиниката още преди слънцето да е изгряло над полетата с рапица източно от Дрезден; позна летящите врати с прозорчетата, които се затвориха зад нея преди зората да огрее Терасата на Брюл, откъдето бе видяла река Елба, града и цяла Европа и където бе решила, че ще загърби миналото.

Когато се събуди, зърна жълто перде на прозореца. Отсреща имаше малък гардероб с огледало и ключ, завързан за син шнур с пискюл; за миг си помисли, че е гардеробът от ясен, но после си спомни – макар да ѝ се струваше, че се бе случило на друг човек – онзи следобед, когато бащата на Айнар го завари седнал пред гардероба с жълтия шал на майка си на главата.

Лежеше на легло с метална поставка за крака, през чиито пречки виждаше стаята – все едно гледаше през прозорец с решетка. Тапетите бяха жълти с розови цветчета. В ъгъла върху стол имаше преметнато одеяло. Масичката до леглото бе застлана с плетено на една кука каре, а върху него стоеше вазичка с теменужки. Масата имаше чекмедже и Лили се зачуди дали вещите ѝ са в него. Подът бе застлан с бежов килим, протрит на места.

Опита да се надигне, но я преряза силна болка и тя отново се отпусна върху твърдата възглавница. Причерня ѝ пред очите.  Помисли си за Грета и се зачуди дали тя е при нея в стаята, например в ъгъла срещу прозореца, накъдето не можеше да погледне, защото нямаше сили. Лили нямаше представа какво ѝ се е случило, поне за момента, докато още усещаше хлороформа в ноздрите си. Знаеше, че е болна и в първия миг ѝ хрумна, че е дете със спукан апендицит в провинциалната болница в Ютланд; беше на десет години и Ханс скоро щеше да пристигне с букетче полски цветя. Но това не бе възможно, защото Лили очакваше и Грета, която беше съпруга на Айнар. Това я накара да се запита шепнешком: Къде е Айнар?

Помисли си за всички тях: Грета, Ханс и Карлайл, чийто равен, настойчив глас звучеше разумно и убедително; помисли  си за уплашения Айнар, изгубил се в големия си костюм, отделен от   останалите, някак си изчезнал завинаги. Лили отвори очи. От тавана висеше крушка с метален лампион. От нея се спускаше дълъг шнур, който стигаше до леглото ѝ и завършваше  с кафяво топче. То лежеше върху зеленото одеяло и Лили дълго размишлява дали да извади ръка изпод завивката, за да дръпне кафявото топче и да угаси светлината. Съсредоточи се върху дървеното топче, което приличаше на мънистата по сметалата. Накрая, когато все пак успя да извади ръка, уморатая и  болката избухнаха като гореща бяла светлина. Главата ѝ отново тупна на възглавницата и тя затвори очи. Само преди часове, още преди изгрев, в ръцете на професор Алфред Болк, Айнар Вегенер се бе преобразил от мъж в жена, след като двата му тестиса бяха отрязани от сбръчканото сакче на скротума, и  сега Лили Елбе потъна в сън за три дни и три нощи.