Момичето от Дания

Грета се наведе към Лили. Отново изпита порив да я прегърне, затова положи длани върху лицето ѝ. Вените на слепоочията ѝ пулсираха лекичко. Грета остана така, седнала на болничното легло с потната глава на Лили в ръце. Пердетата бяха открехнати и навън се виждаше зелена пролетна трева, простираща се към Елба. Реката отразяваше препускащите в небето облаци. На другия бряг две момчета по пуловери се приготвяха да се качат в кану.

– Здравейте – каза глас от прага. Младо момиче с чип нос. – Вие трябва да сте Грета.

Грета кимна и момичето влезе тихо. Носеше болнична нощница и халат, краката ѝ бяха обути с пантофи. Лили отново бе заспала и стаята изглеждаше мрачна. Газовата печка в ъгъла цъкаше цък-цък-цък.

– Аз съм Урсула. Сприятелихме се – кимна тя към Лили. – Ще се оправи ли?

– Да, струва ми се. Но фрау Кребс каза, че е понесла тежко операцията.

– Спи почти непрекъснато, но веднъж я заварих будна и изглеждаше щастлива.

– Страхуваше ли се преди операцията?

– Не. Тя обожава професор Болк и би направила всичко за  него.

– Той е добър лекар – каза Грета.

Урсула носеше кутийка, опакована със станиол и надпис, "Под липите" с декоративен шрифт. Подаде я на Грета с думите:

– Ще ѝ я предадете ли, когато се събуди?

Грета ѝ благодари и чак тогава забеляза издутия ѝ корем. Имаше странна форма. Разположен бе твърде високо и изглеждаше неравен.

– А вие как сте?

– О, аз съм добре – отвърна Урсула. – С всеки изминал ден се уморявам все повече. Но това е нормално.

– Добре ли се държат с вас?

– Фрау Кребс е добра. В началото изглежда строга, но е добра. И другите момичета също. Но Лили ми е любимката. Толкова е мила. Тревожи се за всички освен за себе си. Тя ми разказа за вас. Липсвахте ѝ.

За момент Грета се зачуди какво има предвид Урсула, но пропъди мисълта. Нямаше значение.

– Нали ще ѝ кажете, че съм се отбила? И ще ѝ дадете бонбоните, нали?

Грета отседна в хотел "Белвю". Вечер, след като се прибереше  от болницата, се опитваше да рисува. До прозорците ѝ достигаше светлината от шлеповете, превозващи въглища. Грета понякога отваряше прозореца и чуваше шумоленето на греба от някоя туристическа лодка, стъргането на товарните кораби и дрънченето на трамваи.

Започна портрет на професор Болк на голямо платно, което купи от магазин на Алунщрасе и занесе до хотела навито на руло. Докато вървеше по Моста на Август с полукръглите издадени тераси, пред очите ѝ се разкри почти цял Дрезден: Терасата на Брюл с прясно боядисани в зелено пейки; извисяващия се купол на Фрауенкирхе, опушен от автомобилните газове и от мините в Плауншер Грунд; дългата сребриста редица от прозорци на музея "Цвингер". Порив на вятъра изтръгна навитото платно изпод мишницата ѝ, но тя успя да го хване тъкмо когато се разтвори с плющене като платно на кораб. Мъчеше се да го навие отново, когато ръка докосна рамото ѝ и познат глас каза: