Момичето от Дания

– Всеки ден ѝ слагаме инжекция с морфин.

– Това крие ли риск?

– Съвсем малък. Постепенно ще намаляваме дозата през следващите няколко седмици. Но точно сега има нужда от него.

– Разбирам.

Сега, когато Болк бе до нея, притесненията ѝ относно лекаря  изчезнаха. Той бе не по-различен от другите заети и важни мъже – трудно бе да го открие човек, но хванеш ли го насаме, ти отделяше цялото си внимание.

– Притесняваше ме кървенето – продължи професорът. – Ня- маше причина за подобно кръвотечение. Мислех си, че има на- раняване на някой от вътрешните органи.

– Какво например?

– Не знам. Да речем, спукан далак. Или разкъсване на сто- машната лигавица. Има безброй възможни причини. – Докторът кръстоса крака. Грета се уплаши за Лили и сърцето ѝ се разтуптя.

– Но тя е добре, нали? С основание ли се тревожа?

– Отворих я – рече Болк.

– Какво имате предвид?

– Отворих корема ѝ. Знаех, че нещо не е наред. Оперирал съм достатъчно коремни кухини.

Грета затвори очи за миг и видя как скалпел оставя кървава диря по корема на Лили. Реши обаче да спре дотук, за да не си представи как професор Болк и фрау Кребс разтварят кожата.

– Айнар наистина е жена. Поне отчасти.

– Но аз вече знам това – каза Грета.

– Не. Не разбирате. – Професорът си взе курабия с формата на звезда от подноса. – Това е нещо забележително. – Очите му блестяха от интерес и Грета видя, че той е от лекарите, които искат някоя болест или хирургическа процедура да бъде кръстена на тях.

– В корема му намерих нещо, омотано в червата. – Доктор Болк преплете пръсти и изпука кокалчетата. – Намерих яйчници. Недоразвити, разбира се. Малки. Но бяха там.

В този момент Грета реши да нарисува професор Болк: широките му рамене; отпуснатите ръце; дългия врат, обгърнат от колосана яка; сбръчканата нежна кожа около очите. Тя се облегна назад. В съседния апартамент бе отседнала оперна певица и през стената се чуваше как пее партията на Ерда от "Зигфрид": гласът ѝ се извисяваше като ястреб в полет. Заприлича ѝ на гласа на Анна, но това бе невъзможно, защото Анна се бе върнала в Копенхаген и за пръв път от няколко години отново пееше в Кралската опера. Грета си помисли, че когато Лили се възстанови, ще я заведе на опера. Представи си как ще се държат за ръце в тъмния салон на "Земперопер", докато Зигфрид изкачва планината, за да достигне до Брунхилда.

– Какво означава това? – попита след малко Грета. – Яйчниците истински ли са?

– Означава, че сега съм още по-уверен в успеха. Постъпваме правилно.

 – Наистина ли това е причината за кървенето?

– Вероятно. Обяснява почти всичко друго.

Не, помисли си Грета, яйчниците не обясняваха всичко.

– Искам да опитам нова процедура за присаждане. Правено е с тестиси, но никога с женски органи. Искам да взема тъкан от здрави яйчници и да я присадя върху яйчниците на Лили. Нужно е обаче да изберем подходящия момент и да намерим подходящите яйчници.