Момичето от Дания

– Сигурно си мислиш, че се влюбих в някой от тях – рече Урсула и остави чашата с чай в чинийката. – Но не стана така. Влюбих се в момчето, което бъркаше шоколада в работилницата отзад. Той сипваше торбите с орехи, калъпите масло, кофите с мляко и какаото на прах в казаните. Казаните бяха толкова големи, че вътре можеха да се сгушат двама влюбени. Казваше се Йохен и имаше лунички по цялото тяло. Пристигнал в Берлин от Котбус край границата с Полша, за да забогатее, но се трудеше на стоманените казани и въртеше ръчката на миксера, и ако не внимаваше, остриетата щяха да сграбчат кльощавата му ръка и да я завъртят стотици пъти за по-малко от минута.

Минали четири месеца преди Урсула и Йохен да си проговорят, тъй като на продавачките с розови униформи било забранено да общуват с помощниците от работилницата, където винаги било горещо и миришело на пот и горчив шоколад, а разговорите се въртели предимно около половите органи на момичетата зад стъклените щандове в предната част на магазина. Но един ден се наложило Урсула да отиде отзад, за да попита кога ще е готова следващата партида с нуга. Йохен, едва седемнайсетгодишен, килнал шапка назад и отвърнал: "Днес няма да има повече нуга. Кажи на онзи глупак просто да се прибере у дома и да се извини на жена си". Сърцето на Урсула се изпълнило с любов.

Лили се досещаше как се е развила историята след това: първата целувка в задната стая; прегръдките край стоманените казани; страстта късно вечер в притихналия магазин до неподвижните миксери; любовните стенания.

"Колко тъжно", помисли си тя, загледана в блещукащите води на реката. За пет дни двете с Урсула се бяха сприятелили! Въпреки положението, в което се бе озовала Урсула, Лили мечтаеше нещо такова да се случи и на нея. Да, каза си тя. И с мен ще е така: любов от пръв поглед, пламенна и изпепеляваща страст.