Момичето от Дания
- Автор: Еберсхоф Дейвид
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: intense
- ISBN: 978-954-783-233-6
- Переводчик: Катя Перчинкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Момичето от Дания». Краткое содержание книги:
– Да, знам.
Професорът постави изненадващо влажна длан на рамото му и рече:
– Айнар, чуй ме внимателно, разбирам те. Разбирам какво искаш.
Вечерта се срещнаха в "Белведере". Ресторантът сияеше в бяло и златисто, а навън вечерната мъгла се спускаше над синята река Елба и далечните хълмове на Лошвиц. До станциите на келнерите имаше палми в саксии. Оркестърът на сцената свиреше увертюри на Вагнер.
Келнер с фрак им донесе бутилка шампанско в сребърна кофа.
– Но ние не празнуваме нищо – каза професор Болк, докато келнерът отваряше бутилката. Корковата тапа излезе с пукване и жените на съседните маси източиха обгърнати от дебели кадифета вратове, за да видят какво става.
– А може би трябва – каза Айнар тихо сред звъна на сребърните ножове за риба, които келнерът поставяше на масата. Помисли си за Лили. По-рано се чудеше дали да не прати нея на вечерята в "Белведере".
Професор Болк се зае да обезкостява пъстървата си. Айнар наблюдаваше как ножът с извит като кукичка връх разрязва тънката кожа и разкрива розовата плът.
– Да ти призная, когато за пръв път срещнах човек като теб, не бях съвсем сигурен какво да му кажа. В началото си мислех, че няма как да му помогна.
Айнар ахна.
– Нима познавате и друг като мен?
– Грета не ти ли разказа за първия ми пациент – професорът се приведе над масата – в твоето положение?
– Не, не ми е казвала.
– Имаше един мъж, на когото исках да помогна. Но той избяга, преди да започнем. Уплаши се. Но е напълно разбираемо.
Айнар си помисли: "Избягал е преди да започнете с какво?" Професор Болк несъмнено си мислеше, че Айнар е много по- информиран. Разказа му за предишния си пациент, който бил убеден, че е жена, и започнал да се нарича Зиглинде Таненхаус дори когато се обличал като мъж. Работел като кондуктор във влака от Вьолфниц за Клоцше и настоявал да се обръщат към него с "госпожице". Пътниците, естествено, не разбирали защо. Само се взирали озадачено в синята му униформа и черната му вратовръзка.
– Но в деня на първата операция той изчезна – обясни професорът. – Измъкнал се от стаята си в клиниката и, незнайно как, минал незабелязано покрай фрау Кребс. Накрая се върнал на работа, но вече облечен с женска униформа, тъмносиня пола с платнен колан.
Келнерът дойде да им налее още вино. Айнар се досещаше какво му обещава професорът. Ножът за риба блещукаше на светлината от големия свещник на поставката зад тях. Айнар предполагаше, че процедурата ще е един вид размяна. Щеше да замени увисналата плът между краката си с нещо друго.
Навън река Елба течеше черна, а един ярко осветен параход мина под моста. Професор Болк каза:
– Бих искал да започнем следващата седмица.
– Следващата седмица? Не може ли по-рано?
– Първо трябва да те преместим в клиниката, за да си почиваш и да сложиш някой и друг килограм. Ще трябва да си напълно отпочинал. Иначе съществува риск от инфекция.
– Каква инфекция? – попита Айнар, но в този момент пристигна келнерът и вдигна съдовете и приборите, след което помете трохите с малка сребърна четка.
Айнар се прибра с такси в хотела. Проститутката от съседната стая бе излязла някъде и той спа непробудно, като се размърда само веднъж, когато на гарата пристигна влак. На сутринта стана и се изкъпа в дъното на коридора, в студено помещение с паянтова врата. Облече кафява пола, бяла блуза с плетена на една кука яка и вълнена жилетка, и си сложи малка шапчица, килната настрани. Лицето му изглеждаше бледо в запотеното от дъха му огледало. Възнамеряваше да постъпи в клиниката като Лили, тъй като тя щеше да си тръгне оттам през пролетта. Не го правеше нарочно, просто това бе естествен развой на събитията. В банята на хотела, на фона на шума от влаковете, долитащи през дъските на вратата, Айнар Вегенер затвори очи и когато ги отвори, беше Лили.
ФРАУ КРЕБС, чието лице бе осеяно от спукани капиляри, прие Лили в клиниката и ѝ нареди да облече една от белите болнични нощници, които се завързваха на кръста с шнур. После я заведе до стая в дъното на коридора, където Лили трябваше да си почива цяла седмица. Вътре имаше легло с метална поставка за крака. Фрау Кребс дръпна пердето на прозореца. Стаята гледаше към малък парк, спускащ се до брега на река Елба. Водата бе стоманеносиня и Лили зърна как група моряци на палуба на товарен кораб са се сгушили в палтата си заради студа.
– Тук ще ти хареса – каза фрау Кребс. Облаците в небето се разкъсаха и сноп светлина проряза кръг върху водната повърхност, който заблестя като златната огърлица на шията на Лили.