Момчешки живот
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-271-2
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Момчешки живот». Краткое содержание книги:
— Просто упражняваме хвърлянията си — отвърна му Дейви Рей.
— Хей, негрото — изръмжа Гордо на Джони. — Кво си зяпнал бе?
Приятелят ни сви рамене и се втренчи в земята.
— Смърдиш на лайно, знаеш ли? — подигра му се Гордо.
— Не искаме неприятности — каза Дейви. — Ясно?
— Че кой е споменавал за неприятности? — Гота се размота от колелото си и се изправи. Облегна велосипеда на стъпенката му и се опря на него. — Не сме и намекнали за такова нещо. Дай цигарка!
Гордо бръкна в задния си джоб и поднесе на брат си пакет „Честърфийлд“. Гота извади кибрит с надпис от предната страна „Железарски и хранителен магазин Зефир“. Пъхна цигара в устата си и подаде кибритената кутия на Немо Кърлис.
— Запали ми я!
Немо взе кибрита. Ръцете му трепереха. Наложи се да драсне клечката три пъти, за да я възпламени.
— Запали ми цигарата! — нареди Гота.
Немо, който вероятно бе виждал много други Готи и Гордовци в много други градчета, стори каквото му бе казано. Големият Бранлин си дръпна здраво дим и издиша през носа.
— Казваш се Задник, нали така?
— Казвам ше… Немо.
— Ше? — Гордо плю престорено. — Ше? Какво й има на устата ти бе, Задник?
Тъкмо вдигах Рокет от тревата. Бях изправен пред сериозно решение. Можех да се метна на колелото и да го подкарам, оставяйки на произвола на съдбата приятелите си и Немо Кърлис — или пък да се присъединя към тях. Не бях герой, което си е истина — истина си е. Бойните ми умения бяха в сферата на фантазиите. Но знаех, че ако в този момент напусна това място, завинаги ще остана обезчестен. Не че не ми се искаше и че всяка капка здрав разум не ми подсказваше да си обирам крушите незабавно.
Но има здрав разум, в който се вслушваш — и такъв, с който не можеш да живееш занапред.
Тръгнах към предстоящия побой, а сърцето ми подскачаше на коренчето си в гърдите.
— Приличаш ми на обратен — рече Гордо на Немо Кърлис. — Такъв ли си?
— Хей… слушайте, момчета — Дейви Рей съумя несигурно да се усмихне. — Защо не вземем да…
Гота се завъртя към него, направи две крачки, лепна длан на гърдите на Дейви и го блъсна силно, събаряйки го на земята чрез ловко преметнат иззад глезена му крак. Дейви изпъшка при удара, а около него бликна прахоляк. Гота се надвеси над него, дърпайки от честърфийлда си.
— Ти… — каза му. — Просто. Затваряй. Плювалника.
— Трябва да ше прибирам вкъщи — Немо започна да се отдалечава, но Гордо го сграбчи за ръката и го задържа.
— Яла ся тука — каза му. — Никъде не ти се ходи.
— Напротив, отивам ши, понеше мама каза, че тря…
Гордо наддаде смеещ се лай — звук, който стресна птиците по дърветата около игрището.
— Чуваш ли го, Гота! Вика, че майка му вонеше!
— Ми сигурно е смукала твърде много пишки — заяви Гота. — Така ли е? — той насочи суровия си поглед към Немо. — А ти смукал ли си пишки, а?
Можеше само да се гадае какво е направило братята Бранлин такива, каквито бяха. Може би злобата им бе вродена; може би бе придобита, досущ като гной, изтичащ от незарастваща рана. Във всеки случай те не познаваха друг закон, освен своя собствен и настоящата ситуация бързо пропадаше по спирала в опасната зона.
Гордо разтърси Немо.
— Така ли е? Харесва ли ти да ближеш пишлета?
— Не — отвърна Немо със задавен глас.
— Харесва му я! — възрази Гота, чиято сянка тежеше върху Дейви Рей. — Харесва му да смучка дебели магарешки пръчки!
— Не, никак! — гърдите на Немо потреперваха в опит да сподави първите хлипове.
— О, маминото бебченце ще ми ревне сегинка! — рече Гордо и се ухили.
— Ишкам… вкъщи… — разхълца се Немо, а сълзите рукнаха иззад очилата му.
Няма нищо по-жестоко на този свят от млад негодник с еполет на ръкава и гняв в душата. Но е още по-лошо, ако имаш и жълта ивица отзад под кръста, за наличието на която свидетелстваше фактът, че братята Бранлин никога не преследваха деца на своята възраст или по-големи.
Огледах се. Една кола подминаваше игрището, но шофьорът й не ни обърна никакво внимание. Бяхме сам-самички тук, под палещото слънце.
— Остави бебчето, Гордо! — каза Гота.
Малкият Бранлин бутна Немо на земята.
— А сега нахрани бебето, Гордо! — допълни големият.
Гордо разкопча сините си джинси.