Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
В съзнанието на Марк се мярна трупът на Гран-Дюк. Матилд постави плика върху пианото до пистолета.
– Никаква следа, освен една. Последната. Единствената. Беше 1988 година...
Матилд се обърна пак. Ама тази жена нямаше ли да престане да се движи?
– Марк, разполагаме с достатъчно време. Мога ли да ви предложа нещо за пиене?
Изненадан, Марк се поколеба. Всичко, което изживяваше, откакто бе дошъл в „Розре“, му се струваше подготвено, изчислено, като че ли идването му бе очаквано. Включително и това зле осветено злокобно помещение, белият роял и лежащият върху него маузер, изчезването на Малвина и Леонс дьо Карвил в градината или другаде и спуснатото перде, закриващо всичко, което става навън.
– Да, да – изпелтечи Марк въпреки волята си. – Защо не?
– Билков чай например? Имам прекрасни ароматни букети билки, които отглеждам сама.
Марк кимна с глава. Матилд дьо Карвил отсъства дълго, оставяйки Марк сам до плика с цвят на лавандула и маузера. Такова бе желанието ѝ, без съмнение. Сладко мъчение. Възмездие. Марк правеше усилия да диша бавно и дебнеше появата на първите симптоми на кризата. Колкото и странно да бе, не бе изпитал страх от оръжието на Малвина, но постановката на Матилд дьо Карвил предизвикваше у него точно обратното чувство. Започна да усеща познатото гъделичкане и смъдене, дължащо се на притока на кръв по краката и ръцете.
Матлид дьо Карвил се върна и донесе малък поднос с две чаши билкова запарка. Доля топла вода и подаде една лъжичка на Марк.
– Пийте, Марк...
Марк се поколеба, но Матилд му отправи открита усмивка.
– Няма да ви отровя.
Тогава той потопи устни в чашата. Течността ги опари.
– Марк – поде Матилд дьо Карвил. – Няма да ви мъча дълго.
Марк отпи глътка чай. Вкусът му се понрави. Значи тази дърта магьосница отглеждаше сама билките си в тайната си градина.
– В началото на това десетилетие – продължи Матилд дьо Карвил – стана възможно човек да научи истината. Знаете това така добре, както и аз... Един прост ДНК тест. Непогрешим е. Английските лаборатории боравят с много пари и от мъничко слюнка или кръв ви дават резултатите след няколко дни. Чаках още няколко години, преди да взема решение. Католическата религия не е в хармония с генетиката. Разбирате това, нали, Марк? Дълго се колебах. Взех решение едва преди три години, когато Лили бе на петнадесет. Това до известна степен беше последната мисия на Гран-Дюк. Гран-Дюк се зае с всичко. Имаше връзки във френската полиция. Дадох му нужните пари. В подобна стъпка нямаше нищо легално. Той взе проба кръв от Лили на рождения ѝ ден. Дадох моя кръв, кръв на съпруга ми, кръв на Малвина. Бе толкова лесно да узная истината.
Марк усещаше, че краката му го предават, че земята под него се разтваря. Отпи още чай. Вкусът му ставаше все по кисел. Той, естествено, си спомняше петнадесетия рожден ден на Лили. Кредюл Гран-Дюк бе поканен, както и всяка година. Той подари на Емили стъклена ваза за едно цвете. Вазичката бе фина, изящна, но вероятно леко пукната, защото се счупи още щом Лили я пое с ръка. Гран-Дюк съжаляваше много, че се бе случило така. Бе събрал парчетата, изричайки със заекване извинения...
Гран-Дюк признаваше ли двойната си игра в следващите страници на тетрадката? Щеше да разбере. Гърлото му гореше. В момента имаше само едно желание: да грабне плика, да го отвори и да прочете съдържанието.
Матилд дьо Карвил отново му се усмихна странно.
– Марк, резултатите са в този плик. Знам ги от три години. Само аз ги знам. Направихте ми услуга, като дойдохте, Марк. Вие ще вземете плика.
Със следващата глътка Марк си опари небцето. Той взе с треперещи пръсти плика. Лицето на Матилд дьо Карвил изрази тържество.
– Само че няма да отваряте плика, Марк, а ще го занесете на Никол Витрал. Този въпрос касае нея и мен, разбрахме се още преди години... Ако някой друг днес трябва да научи истината, това е тя.
В салона настъпи дълго мълчание – като утринен мраз, който вледенява чаршафите. Марк бавно пусна лавандуловосиния плик в джоба си.
– Какво ви кара да мислите, че няма да отворя плика веднага след като изляза оттук?
– Вие сте послушно малко момче, нали така? Умеете да се подчинявате. Нали няма да предадете баба си? Защото аз изпращам този плик на нея.
– Това са си ваши правила! Какво ще ме принуди да ги спазя?
– Разбира се, че ще ги спазите, Марк! Защото сте убеден, че вече знаете отговора, който се съдържа в този плик.