Последната кралица на Индия
- Автор: Моран Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната кралица на Индия». Краткое содержание книги:
В деня на погребението на раджкумар малкото му телце беше отнесено на носилка до бреговете на езерото, на чийто бряг се намираше храмът на Махалакшми. Към синьото небе се възправяха огнени оранжеви дървета, които ние наричаме „Пламъците на гората“, и се полюшваха от вятъра, докато свещеникът издигаше погребалната клада. Когато приключи и запали кладата, имах чувството, че ще се задява и ще умра от скръб.
По целия бряг на езерото се бяха подредили стотици, даже хиляди хора. Рани се беше подпряла на Сундари. Без нея със сигурност щеше да се свлече на земята от тежестта на мъката си. Що се отнася до раджата, той падна на колене пред погребалната клада, покри лице с ръце и се разрида. Остана така толкова, колкото беше необходимо на пламъците да погълнат миниатюрното телце на сина му.
Никой човек на този свят не трябва да преживява подобна мъка.
В онзи ден изобщо не ми изглеждаше справедливо хора, които не бяха сгрешили с нищо в този свой живот, да бъдат наказвани за дела от минали животи, които изобщо не помнят. Отказвах да повярвам, че в някой от предишните си животи рани е сторила нещо толкова ужасно, че сега да бъде наказвана със смъртта на детето ѝ. Искаше ми се да попитам шри Рама за тези неща и мислено се заклех, че при първа възможност ще го направя.
През следващите седем дена нито рани, нито раджата напуснаха покоите си. Аз стоях с останалите дургаваси в стаята на кралицата. После минаха още три дена. Единственият път, в който зърнахме рани, беше, когато тя се отправи към покоите на раджата, облечена изцяло в бяло — от перлите на врата ѝ до сандалите на краката ѝ. Рани остана при раджата четири дена, а на петия аз писах на Ану:
Не можеш да си представиш колко се промениха нещата в двореца! Преди тук беше място на светлината и радостта. Сега се превърна в крепост на скръбта. Прозорците на стаята на рани и до днес не са отворени, сякаш тя се страхува да види слънчевите лъчи. А може би наистина е така. Спомням си как когато почина мама, бях ядосана на света, че продължава да си върви така, сякаш в Барва Сагар не се е случило нищо. Но Природата наистина продължава. Колелото на кармата се върти. Става ми болно като си помисля, че никога повече няма да зърна веселото личице на раджкумар, когато вляза в стаята на рани! Кралицата е в толкова дълбок траур, че вече дори не слуша съветниците си. Шри Бхакти я предупреди, че ако Дурбар хол остане празен твърде дълго, със сигурност ще се появи някой, който ще поиска да го запълни. А претендентите наистина са много, Ану! Те са тук, дебнат в сенките, изчаквайки подходящия момент да излязат на светло. Сундари джи смята, че рани може да свика дурбар тази седмица. Искрено се надявам да е така!
Но изминаха още две седмици, преди рани да присъства на първия си дурбар. А и когато го направи, изобщо не беше там. Имам предвид духом.
От възглавницата си зад рани Кахини промърмори:
— Този траур не може да продължава вечно! Кралството трябва да бъде управлявано!
— А бе на теб какво ти става? — изсъска Каши. — Почина наследникът на Джанси, нейното дете!
— Ти май наистина нямаш сърце, а? — добави Моти.
— О, имам сърце, и още как! — отвърна високомерно Кахини. — Но освен това имам очи и уши!
Кралицата се хранеше съвсем сама в стаята си, а вечер не излизаше никъде. Даже на Кахини ѝ беше забранено да влиза там. Измина цял месец в този дух, а силният вятър, който ревеше навън, отразяваше прекрасно нашето мрачно настроение. Когато се появи Гопал, за да прибере писмата ни, само Кахини беше написала нещо. Често се питах на кого толкова пише всяка вечер — родителите ѝ бяха починали, братя и сестри нямаше.
— Ако имате нужда от утеха… — започна Гопал.
— Имам нужда само от това да изпратиш писмото ми! — сряза го Кахини.
Господарят на писмата моментално сниши глас, но не толкова, че да не успея да го чуя.
— Давам си сметка, че Садашив е важен за вас, но…
— Не смей да изговаряш на глас името му! — изръмжа през стиснати зъби Кахини.
Гопал отстъпи шокирано назад, а когато се обърна, Кахини веднага разбра, че съм чула всичко.
— Не мога да си представя да имам толкова отегчителен живот, че да ми се налага да подслушвам разговорите на другите! — подметна ми злобно.
Но преди да успея да отговоря каквото и да било, в стаята се появи Сундари. Беше пребледняла.
— Сита — изрече и ми направи знак да се приближа. — Върви веднага при рани!
Изпълних се със задоволство. Рани беше повикала мен, а не Кахини! Макар и със срам признавам, че преди да изляза, си позволих да ѝ хвърля един самодоволен поглед. Но когато се озовах пред вратата на кралицата, спрях несигурно. С какво бих могла да ѝ помогна след подобна непрежалима загуба?