Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
Асансьорът издрънча. Миг по-късно Кучеебеца се появи в шахтата. Жената, която работеше с контролното табло, не беше в кабината и Кучеебеца сам дръпна спирачния лост.
— Браво. Не си си плюл на петите.
— Не ме е страх от това място.
Кучеебеца го изгледа преценяващо.
— Да. Естествено. Ти оттук идваш, нали? — Излезе от кабината и махна към сумрачния коридор. Откъм сенките, които уж бяха празни, се появиха пазачи. Хок Сенг се сепна. Овладя се, преди да е извикал, но Кучеебеца видя реакцията му и се ухили.
— Претърсете го.
Ръце опипаха ребрата на Хок Сенг, плъзнаха се надолу по краката му, забърсаха гениталиите. Когато пазачите приключиха с проверката, Кучеебеца му махна да влезе в асансьора. Измери го отново с поглед да прецени допълнителното тегло и извика указания в тръбата.
Далеч горе се чу тропането на хората, които се прехвърляха в баластната клетка. Миг по-късно тяхната кабина пое нагоре през слоевете на ада. Жегата растеше с всеки етаж. Тук, където сградата беше изложена отвсякъде на безмилостния тропически пек, горещината беше непоносима.
Хок Сенг си спомни как спеше на стълбището, как се бореше за всяка глътка въздух, притиснат от телата и вонята на своите другари по съдба. Помнеше как коремът му се беше залепил за гърба от хронично недохранване. А после като вълна го заля споменът за кръвта по ръцете му, гореща, жива. Кръвта на друг бежанец с жълта карта, който протяга умолително ръка към него миг преди Хок Сенг да му пререже гърлото с острия ръб на счупена бутилка от уиски.
Затвори очи да прогони спомена.
„Тогава умираше от глад. Нямаше друг избор.“
Ала му беше трудно да убеди сам себе си.
Продължаваха да се движат нагоре. Отнякъде се усети повей. Въздухът стана по-хладен. Усещаше се аромат на китайска роза и цитрусови плодове.
Минаха покрай открит към небето широк коридор — приличаше на крайречна алея с лехи по края и лимонови дръвчета, разделящи широките тераси. Хок Сенг се запита колко ли вода е необходима за поддържането на тази растителност и как я качват на такава височина. Запита се колко ли калории струва това, замисли се за човека, които имаше достатъчно власт, за да си ги осигури. Мисълта беше едновременно вълнуваща и ужасяваща. Беше близо. Толкова близо.
Стигнаха до върха на сградата. Напеченият от слънцето град се стелеше в краката им. Златните куполи на Великия дворец, където Невръстната кралица живееше с придворните си и където Сомдет Чаопрая дърпаше конците, храмът на крал Монгкут, кацнал на своя висок хълм, единствената сграда, която щеше да оцелее, ако вълноломите поддадяха. Порутените кули на старото Разширение. И около всичко това — океанът.
— Хубава гледка, нали, жълтокартецо?
В другия край на широкия покрив беше издигнат бял павилион. Платнищата му шушнеха тихо под повея на соления бриз. На ратанов стол под сянката му се беше изпружип Торният лорд.
Беше дебел. Толкова дебел човек Хок Сенг не беше виждал, откакто „Пърл Кох“ бе монополизирал малайския пазар на резистентни към мехурчеста ръжда дуриани. Може би не толкова дебел, колкото Ах Денг — собственика на една сладкарница в Пенанг, — но все пак забележително дебел предвид ограниченията на калорийната икономика.
Хок Сенг се приближи бавно, поклони се, като сведе глава така, че брадичката му да докосне гърдите, а събраните си длани вдигна над главата си в знак на дълбоко уважение.
Дебелакът го изгледа.
— Искаш да преговаряш с мен?
Гърлото на Хок Сенг се сви болезнено. Той кимна. Мъжът чакаше търпеливо. Слуга донесе чаша студено сладко кафе и го поднесе на Торния лорд. Той взе чашата, отпи и попита:
— Жаден ли си?
Хок Сенг прояви благоразумието да поклати отрицателно глава. Торният лорд сви рамене. Отпи отново. Мълчеше. Четирима слуги в бели дрехи притичаха, понесли маса с ленена покривка. Оставиха я пред господаря си. Торният лорд кимна на Хок Сенг.
— Ела и спри с любезностите. Яж. Пий.
Предложиха му стол. Торният лорд го покани да си вземе пържени спагети Ю-Текс, салата от раци със зелена папая, лааб му, гаенг гаи и ориз Ю-Текс на пара. Заедно с всичко това му предложи и чиния с нарязана на тънки ивици папая.
— Не се бой. Пилето е последно поколение генехакерски продукт, а папаята е прясно набрана от източната ми плантация. През последните два сезона нямахме никакъв проблем с мехурчестата ръжда.