Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
Опита се да поговори със старшата архиварка на Мендарк, тя обаче не прояви никаква склонност да му помогне. Игър още не се бе върнал. Сещаше се за един-единствен човек, който би могъл да знае нещо. Лиан се запъти към вилата на Надирил. Библиотекарят се възстановяваше от болежките в белите си дробове. Завари го да седи в леглото, отпуснал ръце на аления юрган. Изглеждаше заспал, но веднага отвори сълзящите си очи.
— Как си днес? — почтително попита Лиан.
— По-добре — изхърка Надирил. — Днес може да стана от леглото за малко. Много мило, че отдели време да ме навестиш. Напоследък съм скучен събеседник. Но ти не си дошъл от безпокойство за здравето ми. Искаш нещо. Казвай.
Лиан сподели проблемите си.
— Разбира се, записали са своите впечатления от събитията! — увери го Надирил. — Всеки член на Съвета и до днес е длъжен да попълва Преданията.
— Има само един разказ — на Мендарк. Другите дори не са отбелязани в каталозите.
— Хм… — Очите на библиотекаря заискриха. — Ама че предизвикателство! Убеден съм, че всичко се обяснява просто, но ти не напираш да разпитваш Мендарк, нали? Я дръпни шнурчето на звънеца, ще закусим заедно, после ще видим как ще се почувствам.
Лиан бе похапнал, но имаше приятни спомени от гостоприемството на Надирил и не остана излъган в очакванията си. След закуска наеха носилка и стражниците веднага ги пропуснаха в цитаделата.
— Нека се опра на рамото ти — помоли дрезгаво библиотекарят и слязоха полека в архива.
Този път старшата архиварка не посмя да им откаже каквото и да било, защото Надирил беше член на Съвета. Но и той потвърди съвсем скоро, че не са запазени други документи на Съвета от времето на Забранените опити.
— Ти спомена веднъж, че опасните книжа се съхраняват на отделно място — престраши се Лиан.
Надирил го стрелна с пронизващ поглед.
— Така е — онзи трезор, в който Игър те завари. Но дори в тайния архив няма да намериш описание на Опитите. Все пак ще проверя. Ти не бива да идваш с мен — добави той, когато Лиан се изправи да го придружи. — Заеми се с административните архиви от същите години. Може да има нещо за доставки и товари. Провери всичко.
Не се видяха повече този ден, но Лиан попадна на нещо интересно и го съобщи на Надирил на следващата сутрин. Библиотекарят пак се почувства зле и остана в леглото, а Лилис се навърташе наоколо и гледаше укорно Лиан.
— Виж това. Беше пъхнато във вехта папка за товарителници. — Даде на Надирил късчето хартия. — Копие от разписка, издадена на Юван, която е прехвърлила на Мендарк книжата, останали след смъртта на сестра и Ниван.
— Ниван е била сред седмината членове на Съвета в онези години — кимна библиотекарят и прочете разписката. — Тук са изброени документите и един от тях е озаглавен „Моето сказание за Опитите и пленяването на Рулке“. По-долу е посочено, че книжата са непокътнати и са приети в изряден вид за съхранение в цитаделата.
— Нали тъкмо това ме спъва! — раздразнено промърмори Лиан. — Никъде другаде не са споменати!
— Дори в секретния архив — осведоми го Надирил. — Необичайно… Все пак има всевъзможни причини и начини да се изгубят за цяло хилядолетие. Лиан, уморен съм. По-добре ела утре.
Библиотекарят затвори очи, а ученичката му побърза да изпроводи госта. На прага Лиан докосна ръката й.
— Как върви при Талия и Джеви?
— Не е на добре. Когато Талия се върна, уж всичко беше прекрасно. Джеви толкова и се радваше, а после нещата се объркаха…
— Как?
— Не знам какво му е казала, ала той изведнъж се затвори в себе си и се умълча. Попитах го, но той не изтърва нито думичка. Опитах се да му втълпя, че Талия го обича, а той ми се разсърди. Същински ужас! Джеви никога не ми е крещял досега. Дори когато правех бели като малка, търпеше и се държеше мило. Пак отплава нанякъде с Пендер. Не знам какво да правя. Горката Талия съвсем се омърлуши.
— И аз не знам какво да направиш — рече й Лиан. — По-добре ги остави да се разберат сами.
На следващия ден Каран и Лиан вървяха, хванати за ръце, от цитаделата към евтина закусвалня, но зърнаха Игър да стърчи над тълпата.
— Къде ли е бил? — подхвърли Лиан.
— Защо да ме е грижа? — Каран го дръпна. — Да вървим, гладна съм.
— Почакай малко, може би има някакви вести. — Той заби пети в калдъръма, а гъмжилото пред тях се разреди. — Ей, Шанд е с него. А коя е жената до тях?
— Мейгрейт! — ококори се Каран.
Пак изпадна в затруднение. Мейгрейт я въвлече в цялата тази противна бъркотия, но двете споделиха много опасности и между тях възникна мисловна връзка. Каран бе успяла да надникне в изтерзаната й душа. А после Мейгрейт поведе армия да освободи Банадор и обяви на всеослушание, че го прави заради приятелката си Каран. Затова беше готова да й прости всичко.