Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
След още няколко километра шофьорът смени на по-ниска предавка и Марта зърна бяла сграда, обградена с телена мрежа. Минаха покрай будката на пазачите, влязоха в двора и спряха. Марта погледна навън; беше чувала, че сградата на затвора „Хинзенберг“ е построена още през Средновековието и едно време тук са живели благородници. Помисли си, че нямаше да е толкова лошо да я затворят в някое старо провинциално имение, макар че някои от историческите сгради вече бяха разрушени. В далечината проблясваше езерото. Тук нямаше високи бетонни стени и човек можеше да погледне навън през телената мрежа на оградата. Тя слезе от колата, благодари на шофьора за превоза и поздрави новите си надзиратели. С нея се зае една слаба жена на средна възраст с дълга руса коса.
– Марта Андерсон? – попита жената, като разглеждаше документите й.
– Същата – потвърди дребната старица и протегна ръка.
Питаше се дали в затвора вече се знае за нейното пристигане, защото беше чувала, че така става. Навярно нито една от осемдесетте затворнички тук не си беше представяла, че към тях ще се присъедини престъпничка на седемдесет и девет години. Но какво значение имаше физическата възраст? Деветдесетгодишните можеха да бъдат също толкова пъргави, колкото и някой седемдесетгодишен. От друга страна, имаше и седемдесетгодишни, които приличаха повече на стогодишни. Самата Марта все още беше в доста добра форма. Беше се упражнявала редовно във фитнес залата на „Солентуна“. Вече нямаше нужда да се обляга на проходилката си, но щеше да я използва за някакво престъпление, когато й се наложи. Марта си даваше сметка, че повечето от останалите затворнички ще бъдат млади жени на по трийсет или четиресет години, но това не я тревожеше. Напротив, тя харесваше по-младите хора – те често имаха повече енергия, отколкото нейните връстници.
Надзирателката с русата коса, вързана на конска опашка, приключи с проверката на всичките й документи и я заведе да я регистрират. Това означаваше, че Марта трябва да съблече дрехите си, за да я претърсят. Беше унизително да се съблича и да стои гола пред непознати хора, особено като се има предвид, че вече не изглеждаше като в най-добрите си години, но на това място човек не биваше да е твърде претенциозен. Естествено, че надзирателите ще искат да проверят дали не носи нещо забранено.
– Имате ли представа защо хората стават толкова сбръчкани, когато остареят? – попита Марта и посочи отпуснатите гънки на кожата си под брадичката и на корема. – Защо ми е това?
Жената с конската опашка вдигна поглед към нея, но не каза нищо.
– Може би трябва да помисля за пластична хирургия – продължи Марта. – Да ми опънат кожата на цялото тяло. Как ли ще изглеждам тогава?
Тя неволно се усмихна при тази мисъл.
– Вдигнете си ръцете.
– Да, разбира се. Може да съм скрила нещо под мишниците си. Но знаеш ли, мила, под увисналия ми бюст ще се съберат доста повече неща.
Жената с конската опашка изобщо не реагира на това.
– Увисналият бюст е най-доброто скривалище за откраднати диаманти – макар че малко драскат – продължи бодро Марта и посочи двата рухнали паметника на някогашната си младост. – Златото обаче е прекалено тежко и ще изпадне.
– Моля? – отговори жената с конската опашка.
– А какво правите със силиконовите гърди? Имате ли някакъв специален скенер за тях?
– Можете да се облечете – каза бързо младата жена с конската опашка.
Марта не видя дори следа от усмивка по лицето й.
– Елате с мен в лечебницата – добави тя.
– Но аз не съм болна – възрази Марта.
– Ще трябва да направим пълно претърсване.
Марта веднага разбра какво означава това, дълбоко си пое въздух и шумно въздъхна.
– Е, винаги е хубаво човек да има неочаквани гости. Много време мина, откакто някой ми е обръщал такова внимание. Но трябва да ви предупредя, че си губите времето – не съм скрила никакви картини по себе си.
Жената с конската опашка я погледна строго и Марта веднага млъкна. Божичко, колко беше кисела тази. Марта не беше избрала най-подходящото време и място да се шегува. Това си беше затвор все пак. В този момент тя изпита неприятно предчувствие за това, което я очакваше. Престоят в затвора „Хинзеберг“ може би нямаше да е толкова приятен, колкото се беше надявала.
43.
Периодът на задържане с мярка за неотклонение беше приключил и сега ги очакваше прехвърляне на по-постоянно местожителство. Умника седеше в килията си и разглеждаше стихотворенията, които беше получил от Марта. Дали трябваше да рискува да ги запази? На новото място може би щяха да му ги конфискуват и да ги анализират. В същото време той се съмняваше, че ще успее да запомни всичко, което му беше написала. Значи трябваше да ги вземе със себе си. Ако станеше най-лошото, можеше да излъже, че ги е написал той.