Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— О, по дяволите — измърмори Локи.
Разполагаше с цяла седмица време за убиване, а ловкостта на ръцете му се възстановяваше мъчително бавно. Скоро Локи насочи вниманието си към любопитната институция в сърцето на Салон Курбо, която привличаше толкова много богати безделници в това място и толкова много измъчени клетници да гълтат праха на каретите им, докато се влачат към същото място.
Наричаха я Увеселителната война.
Арената на лейди Салджеска бе миниатюрно копие на легендарната стадия ултра на Терим Пел с дванайсетте мраморни идола на боговете, украсили външната стена във високи каменни ниши. По божествените им глави и рамене кацаха гарвани и грачеха унило по шумната навалица край портите. Докато си пробиваше път сред суматохата, Локи забеляза всички известни на човека люде, предоставящи услуги. Тук имаше лекари, които къткаха старците, носачи с носилки, които носеха немощните (или безочливите лентяи), музиканти и жонгльори, стражи, преводачи и десетки мъже и жени, които размахваха ветрила или носеха големи копринени чадъри — приличаха досущ на крехки гъби с човешки ръст, докато търчаха подир господарите си под все по-палещите утринни лъчи.
За площадката на Имперската арена се твърдеше, че е толкова обширна, че и стрелата на най-силния стрелец не би могла да прехвърчи до другия й край. Но площадката на Салджеска беше само петдесет метра в диаметър. Нямаше места за простолюдието — гладките каменни стени се издигаха двайсет стъпки над гладката каменна площадка и завършваха с разкошни галерии, чиито платнени тенти се ветрееха.
Три пъти дневно стражите в ливреи на лейди Салджеска отваряха портата за посетителите на Салон Курбо от висшата класа. Имаше една-единствена галерия за правостоящи (от която дори и се виждаше прилично) с безплатен вход, но огромното мнозинство от зрители предпочитаха луксозните места и ложи, които трябваше да се резервират доста време преди това. Колкото и да не беше модно, на първото си посещение на Увеселителната война Локи избра да стои прав. Едно относително нищожество като Мордави Феруайт нямаше реноме, което да защитава.
Площадката на арената представляваше лъскава решетка от бели и черни квадрати с дължина на страната един метър, разположени двайсет на двайсет като великанска дъска за играта „Уловете херцога“. Но докато тази игра се играеше с дребни фигури от дърво или слонова кост, на игралното поле на Салджеска фигурите бяха живи. На това поле излизаха бедняците и сиромасите, по четирийсет от всяка страна, с бели и черни наметала, за да се отличават. Точно заради тази странна служба те рискуваха да изминат дългия и тежък път до Салон Курбо.
Локи вече бе открил двете строго охранявани големи казарми зад арената на лейди Салджеска, където отвеждаха бедняците, щом пристигнеха в Салон Курбо. Там ги караха да се изкъпят и им осигуряваха проста храна два пъти дневно за времето на престоя им, който можеше да продължи неопределено. На всеки „стремящ се“, както бяха известни, даваха номер. Три пъти дневно по случаен жребий избираха два отбора от по четирийсет души за предстоящата Увеселителна война. Единственото правило в тази война беше живите фигури да могат да стоят, да се движат и да се подчиняват на заповеди. Най-младите участници бяха деца по на осем-девет години. Който откажеше да участва, когато изтеглят номера му, макар и само веднъж, го изхвърляха моментално от поселището на Салджеска и му забраняваха да се връща. Да те изхвърлят без припаси и подготовка по пътищата на тази безводна земя бе равносилно на смъртна присъда.
Две дузини от стражите на Салджеска, въоръжени с изпъкнали щитове и лакирани тояги, извеждаха стремящите се на арената. Те бяха яки мъже и жени, които се движеха с лекота и увереност, добити от тежък опит. Дори и стремящите се да вдигнеха всеобщо въстание, пак нямаха шанс срещу тях. Стражите подреждаха стремящите се на местата им върху дъската — четирийсет бели и четирийсет черни „фигури“. Шестнайсет квадрата отделяха двете подредени в две редици армии.
На противоположните краища на арената се разполагаха две специални галерии с ложи — едната с черни копринени завеси, другата — с бели. Тези ложи се запазваха много отрано по списък с чакащите, както собствениците на комарджийници запазват билярдни маси или отделни стаи за определени часове. Който успяваше да си запази ложа, спечелваше правото за абсолютна власт над този цвят, докато трае войната.
Тази сутрин Военачалничката на Белите беше млада лашейнска виконтеса, чиято свита изглеждаше толкова изнервена, колкото тя беше въодушевена. Всички те дращеха бележки и преглеждаха таблици. Черният Военачалник беше ириданец на средна възраст с охранения, пресметлив вид на преуспял търговец. С него в ложата седяха и малките му син и дъщеря.