Хамилтън: Кодово название Coq Rouge

7

Понеже Фристед пристигна на работа пръв, денят му започна с двоумението дали да помоли секретарката да включи кафеварката или сам да се заеме с това. Та нали дотогава вече бе бъркал два пъти, като единия път кафето се бе изляло до чашката, а вторият път врялата вода бе потекла и през филтъра с кафето и покрай него. И понеже Апелтофт можеше да пристигне във всеки един момент, той не искаше да рискува да бъде заварен на “местопрестъплението” (Апелтофт бе най-къщовен, поне по стандартите на “фирмата”). Сега обаче, когато се появиха двамата му колеги — един след друг — положението бе под контрол и Фристед с преднамерена безгрижност подаде чашка първо на учудения Апелтофт, а след това и на Карл, който въобще не забеляза това историческо събитие.

— Трябва да ви разкажа нещо под секрет, но не искам да стигне до когото и да било чрез вас. И ако в бъдеще всичко това изплува, то ще е по-добре да го научите сега и то от мен — започна Фристед.

Колегите му седнаха и се приготвиха внимателно и без да задават въпроси да слушат.

— Определих произхода на пистолета или поне получих квалифицирана информация — продължи Фристед. — И така, пистолетът е бил изнесен от Русия в Сирия точно преди началото на размириците там. Оръжието е попаднало при някого от офицерите — или танкист, или пехотинец. С това следата прекъсва.

— Как научи това? — учуди се Апелтофт.

— Точно в това е проблемът. Свързах се с шефа на ГРУ. Разходихме се тайничко с него по Юргорден. Просто — цирк. Във всеки случай той ми разказа всичко това. Проблемът обаче не е в това, а че ме помоли за една услуга.

Апелтофт едва не се задави с кафето си, но замаха с ръка, в смисъл: “Моля, продължавай!”

— Отначало и аз си мислех същото, като теб, Апелтофт, но всичко се оказа не толкова просто. Той ми съобщи данни за един тип от Управлението по имиграционните въпроси, който предавал сведения за ирански бежанци в иранското посолство. Явен случай на шпиониране на бежанците, с други думи казано, “незаконна шпионска дейност”. Имам името, времето и мястото. “Да се залови при предаването на сведенията” — каза руснакът. Така че, както разбирате, имам проблем.

— Ти какво? Какъв ти проблем? Ако е истина, то трябва да се отиде и да се хване тази измет. Каква е разликата — възрази Карл.

— М-да. Не знам. Досега не се е случвало руснаците да са споделяли безплатно с нас — продължаваше да размишлява Фристед.

— Не е, но не сме ги и молили — усмихна се Апелтофт. — Струва ми се, че няма проблем. Ако е истина, то “фирмата” трябва да залови този тип.

— Въпреки че защо му е на руснака да го хванем? — поинтересува се Фристед. — Къде е загадката?

— Може и да няма такава. Например, онзи е избягал от техните ведомости за заплати при онези, които плащат по-добре, затова го и предават — отговори спокойно Апелтофт.

Опасенията му бяха като издухани от вятър.