Обединени от божества
- Автор: Лало Джоузеф Р.
- Серия: Книгата на Дийкън #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG-BOOKS
- ISBN: 9789542989172
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Обединени от божества». Краткое содержание книги:
Втората книга от трилогията Книга на Дийкън продължава историята на младата Миранда селесте. Усъвършенствала магическите си умения и твърдо решена да сложи край на войната, опустошаваща родната й земя, девойката се отправя в търсенето на петимата орисани от съдбата Избрани. Всеки нов воин е нова стъпка към мира, но дали Миранда ще съумее да се справи с очаквщите я предизвикателства?
Ако оцелееш, отбивай се за оръжия. Без значение в какво състояние е умът ти, ръката ти остава една от малкото, достойни да си служат с творенията ми.
Обръщайки се отново, Дезмър видя, че е сам. Не се изненада. Леко поклати глава. Това е риск, който всички създания поемат, ако живеят прекалено дълго. Нещото, на което позволиш да те определя, рано или късно ще докара края ти. Страстта да освобождава прокълнатите от живота бе поддържала Лейн през всички тези години. Сега щеше да го убие.
Някой ден и собствените страсти на Дезмър щяха да сторят същото.
Мисълта го накара да се усмихне. Зачуди се каква ли щеше да бъде цената му? За какво ли щеше да е склонен да си даде живота? Извади от джоба си зъба, който бе взел от Миранда и го повдигна. Цената трябваше да е висока… _Много_ висока.
* * *
Стените на долината съсредоточаваха и без това жестокия вятър в истинска ледено-снежна ярост. Миранда стъпваше сред преспите стиснала очи, за да се защити от стихията. Етер се бе свила на топло и уютно в качулката. Мин бълваше пламъци през няколко секунди, за да се стопли. Единствено мисълта за чакащото от другата страна на долината караше болящите мускули на девойката да не се отказват. Само още няколко минути и щеше да го достигне. Само още няколко крачки и щеше да е там. Накрая виенето в ушите й понамаля и нозете й усетиха нанадолнище. Очите й се отвориха, а сърцето й се сви.
Пред нея се бе простряло малко, заледено поле. В центъра му се намираше форт, който би трябвало да наподобява онзи, в който бе измъчвана — но не го правеше. Защото бе руина. Стените се бяха огънали навътре като ударена торта. Полето около постройката бе обсипано с тухли, някои на дъното на кратери. Тук се бе случило някакво бедствие, някаква експлозия. Сигурно това бе причинило лавината. Главицата на настоящата Етерова форма надникна в студа. Не каза нищо. Не беше нужно. Самодоволството й просто струеше от нея.
Когато приближи разрушената сграда, надеждите на Миранда припламнаха наново. Подземните нива бяха непокътнати. Намери стълбите и започна да слиза сред отломките. Мин любопитно подуши, явно заинтригувана от някаква миризма.
Скоро дракончето се втурна напред толкова бързо, стрелкайки се между паднали колони и през разни цепнатини, че девойката не успяваше да я следва. Миранда сама си проправяше път към по-ниските нива. Светлината от жезъла й освети мрачните последствия от катаклизъма, стоварил се върху това място. Купчини близнишки брони бяха пръснати край и по стените. Сразилата бившите им носители сила трябва да е била достатъчна да извие и обгори дебелия метал. На места се виждаха и човешки останки. Бяха на толкова дребни парченца, че едва се разпознаваха.
Миранда усети как я побиват тръпки. Все по-непокътнатите етажи изглеждаха прекалено познати. Този форт по нищо не се отличаваше от онзи, в който бе разпитвана. Празни килии край стените. На места имаше столове като познатия й до болка.
Най-сетне достигна последното ниво. Голямо парче от тавана се бе отчупило и лежеше облегнато на една страна. В пода бяха влети решетки, но бяха извити назад като венчелистчета. Мин душеше единия край на падналия таван. Миранда дочу нещо изпод него. Напомняше на… плач?
Етер също го бе чула. Скочи на земята и започна да се приближава към звука. Беше направила няколко стъпки, когато източникът му се премести. Мин отскочи назад. Етер спря.
— Ти. Провери какво е — нареди Избраната.
Миранда предпазливо пролази до едната страна на опряната плоча, осветявайки мястото с жезъла си. Светлината му попадна върху гледка, каквато далеч не бе очаквала. Треперейки, прегърнало коленете си и плачейки, под отломката се бе свило същество, наподобяващо Лейн. Също бе малтроп, възрастен, но изглеждаше различно. Цялата бе покрита със снежнобяла козина — от върха на лисичите уши и муцуната, чак до петите. Дрехите й бяха парцаливи късове, а разкошната й опашка стърчеше жално през цепнатина в панталоните й. Насълзените очи се отвориха и розови ириси за миг се втренчиха в Миранда, преди очите да се затворят отново, ужасени.
— Не… не… не се приближавай — успя да изрече тя между хленчовете.
— Успокой се. Не сме тук да те нараним — опита се да я успокои девойката.
— Беше чудовището. Чудовището се появи пак. Аз… Аз — промълви създанието, преди отново да избухне в плач.
Звучеше като втрещено дете. Миранда посегна да я утеши, но бедното същество се отдръпна назад. Бързо пролази изпод отломъка, където Мин се приближи и я огледа. Дракончето не бе настръхнало както обичайно, но въпреки това внезапната му поява още повече изплаши непознатата.