Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
— Сигурен съм, че знаеш защо го правя. Не мога да се отърся от чувството за неотложност. А нашата работа очевидно буксува и нещата се изплъзват от контрол. Всеки ден нова криза. Успя ли да разбереш за какво става въпрос?
— До известна степен. Но възникнаха много нови въпроси.
— Хайде, разказвай. Но бъди кратък.
Стоун се подчини. Разказа абсолютно всичко, включително за нападението срещу къщичката му и ситуацията около Фаут Тюркекул.
— Знам, че не ви казвам нищо ново — заключи той.
— Аз съм в много близки отношения с министър-председателя — кимна президентът.
— Джеймс Макелрой също спазва правилата на играта.
— Мъж на място, възхищавам му се. Знае повече от всеки друг, включително от мен и министър-председателя.
— Но в нашия случай не биваше да ме държи на тъмно — отбеляза Стоун. — Това доведе до известно забавяне.
— Знам, но нямаше как да реагирам.
— Разбирам.
— В крайна сметка това ни донесе известна полза…
Стоун го погледна въпросително.
Вместо отговор президентът натисна бутона на дистанционното пред себе си. Част от стената се плъзна встрани, разкривайки голям екран. Той докосна друг бутон и екранът оживя.
— Това е снимано съвсем скоро — поясни той.
Появи се образът на Кармен Ескаланте, която изглеждаше по-дребна, отколкото бе в действителност. За разлика от патериците, които изглеждаха несъразмерно големи. Разпитваха я за смъртта на любимия й чичо, а също така и за някои подробности, свързани със здравословното й състояние.
— В резултат на проявеното внимание от наша страна се стигна до решението да организираме траурна церемония за мистър Падиля и агент Грос, на която ще присъства и президентът на Мексико — поясни Бренан. — А и редица частни спонсори проявиха желание да платят операцията на мис Ескаланте.
— Това поне е хубаво.
— Както вероятно знаеш, напоследък отношенията ни с Мексико са доста обтегнати, не на последно място заради нелегалната емиграция. Но нещастието с Падиля поразтопи леда. Този човек се превърна в герой по стечение на обстоятелствата, но важното е, че трагичната му участ предизвика съчувствие както тук, така и в Мексико и допринесе за сближаването на страните ни — нещо наистина позитивно според моите съветници.
Ново натискане на бутон и екранът изчезна зад стената.
— А сега да преминем на днешната ти визита — каза Бренан. — Първо, защо поиска тази среща?
— Знам, че сте зает, и ще говоря направо. — Стоун замълча за секунда и попита: — Ще ми кажете ли къде е агент Гарчик? И каква е съдбата на доказателствата, които изчезнаха заедно с него? Сигурен съм, че имате отговор и на двата въпроса.
51
Президентът Бренан и Оливър Стоун неловко дълго време се гледаха втренчено.
— Моля? — каза най-сетне Бренан и леката несигурност в гласа му го издаде какво си мисли.
Стоун продължаваше да го фиксира. Мълчанието му трябваше да внуши на президента, че знае всичко, въпреки че за някои неща само предполагаше.
Затова просто седеше и чакаше.
Бренан не каза нищо повече. Погледът му изгуби остротата си.
— Да се поразходим, Стоун — предложи той след малко и се изправи. — Трябва да стигнем до разбирателство, а и искам да се разтъпча.
Президентът облече якето си и излезе, мълчаливо следван от Стоун. Охраната на Сикрет Сървис образува нещо като ромб около тях, придържайки се на почетно разстояние. Агентите не бяха в костюми, може би за да бъдат в тон с шефа си.
Президентът отвори уста едва след като поеха по пътеката през гората, по която се бяха разхождали много от неговите предшественици.
— Харесвам това място — каза той. — Зарежда ме, кара ме поне за известно време да забравя проблемите си.
Стоун погледна към агентите. Кемп Дейвид се охраняваше дори по-добре от Белия дом. Намираше се върху пресечен терен и за него отговаряше екип от опитни морски пехотинци, който беше в състояние да засече и неутрализира всеки противник.
Президентът се приближи до Стоун, лактите им се докоснаха. Стоун автоматично се озърна за реакцията на охранителите. Но те крачеха спокойно.
— Имаме проблем, Стоун.
— Отломките. Знаем ли вече какво представляват?
— Чувал ли си за наноботи?
— Нанотехнологии? — вдигна вежди Стоун. — Познанията ми за тях се изчерпват с това, което съм чел във вестниците.