Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]

-      Искате да кажете, че ако не се броят татуировките, прили­чам на детска учителка, така ли?

- Да.

-      Бях детска учителка. - Томсън замълча за по-голям ефект. - В гимназията. В демилитаризираната зона. Нали знаете, ничията земя между хормоните на юга и дръзкото поведение на севера.

-      Имам дете. Момче. Сега завършва колеж. Но съм прежи­вял всичко, докато порасне.

Тя кимна:

-      Не беше за мен. Започнах работа в едно студио в града и - трудно ми е да обясня - почувствах се освободена. Напуснах училището и отворих собствено студио. Сега татуирам самос­тоятелно и освен това рисувам. Правя изложби в Сохо, в Горен Манхатън. Нямаше да го направя обаче, ако не се бях татуирала.

-      Впечатлен съм.

-      Благодаря. Така, питахте за машинката „Американ Ийгъл“.

Томсън държеше единствения магазин в района, където се продаваха части и игли за този модел. Освен това имаше една бройка за продажба на старо. За Селито тази машинка изглеж­даше груба, опасна. Като лазерна пушка от някой смахнат научно-фантастичен филм.

-      Мога ли да попитам защо ви интересува?

Детективът се подвоуми. Реши, че е длъжен да ѝ каже всич­ко. Може би защото бе толкова отдадена на изкуството. Или защото имаше невероятни гърди. Както и да е, разказа ѝ за дея­нията на Извършител 5-11.

-      О, не. Боже мой, не! - Очите ѝ се разшириха от ужас в кон­траст с присвитите очи на мексиканската перната змия. - Някой прави това? Убива хора с машинка за татуиране?

Потрепери за момент. Томсън, въпреки всички зловещи съз­дания по тялото ѝ и обувките от „Магьосника от Оз“, изобщо не изглеждаше тайнствено или като някакво свръхчовешко съще­ство. Изглеждаше крехка и уязвима. Ти-Ти Гордън бе реагирал по същия начин - с възмущение срещу предателството, което някой е извършил към тяхната затворена гилдия; да използва таланта си, за да убива, и то по този особено жесток начин.

-      Съжалявам, да.

-      „Американ Ийгъл“ - измърмори тя. - Моделът е доста стар, не е толкова надежден, колкото новите. Един от първите преносими.

-      Така каза и Ти-Ти.

Тя кимна:

-      Той е добър човек. Имате късмет, че ви помага. Мисля, че аз също мога да ви помогна. Никой не е купувал машинка от нас, но преди около седмица дойде един тип и купи игли за „Американ Ийгъл“.

Томсън се наведе напред и опря длани върху стъклото. Лъс­кавият черен пръстен на десния ѝ показалец се оказа татуиран.

-      Не го загледах особено. Беше около трийсетте. Бял. Но­сеше тъмно кепе и шал. Беше се омотал до брадичката. Има­ше слънчеви очила, въпреки че нямаше нужда - времето беше лошо като сега. Тези очила ми подсказаха, че е някакъв скапаняк. Обаче тук идват доста позьори. Има много тънка граница между това, да татуираш от душа и да симулираш.

Позьори. Добро попадение.

Селито ѝ показа фоторобота.

Жената сви рамене:

-      Възможно е. Както казах, не го загледах. Обаче си спом­ням нещо. Нямаше татуировки, поне доколкото видях. Нямаше и пиърсинги. Повечето татуировчици имат.