![От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/7/7/ot-lyubov-km-dshcherya-mi-calibre-1-30-0-download.jpg)
От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]
- Автор: Махмуди Бетти
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
В деня, в който Мериън трябвало да лети за Йордания, закрили американското посолство в Багдад. Вече нямало никакъв смисъл да тръгва всички полети до Ирак били отменени. Халид, който сега се обаждал на Мериън по-често отпреди, й казал: „Почакай да свърши войната повече от две седмици едва ли ще продължи. Не се тревожи, децата са на сигурно място."
Мериън не можела да повярва на ушите си, как е възможно да са на сигурно място, когато се намират в зона на военни действия.
Онова, което Халид не й казал, било, че Адам, Адора и около петдесет негови роднини се евакуират в семейно
181
имение в провинцията, докато трае войната. Това, разбира се, не било идеалното разрешение на проблема. В продължение на четирийсет и три дни там нямало ток, течаща вода или газ за осветление и отопление, а температурите паднали под нулата.
Мериън не се отделяла от малкия японски телевизор в спалнята й и се чувствала по-безпомощна откогато и да било. Сега дипломатическите отношения били преустановени и по официален ред не можело да се направи абсолютно нищо. Даже Джо Уилсън се принудил да напусне Багдад с останалите си колеги. Мериън не знаела какво друго може да прави, освен да чака. Спяла по няколко часа в денонощие, а през останалото време стояла с вперен в телевизора поглед.
В ранната вечер на 16 януари Мериън се събудила и пуснала телевизора, който била изключила едва преди половин час. Пред очите й се разкрила картината на първото бомбено нападение на съюзниците над Багдад. Тя отишла у своята приятелка Лий и двете останали да гледат телевизия до сутринта. От този момент нататък Мериън се стараела да бъде близо до телевизор, където и да се намира.
Трябваше да гледам всичко каза Мериън. Нямах друг избор. Ако не гледах, тогава във въображението ми се вихреха невъобразимо ужасни картини и започвах да мисля за децата и за всичко най-страшно, което може да им се случи.
Сега, когато връзката с Халид била преустановена, Мериън взела твърдо решение да открие всякаква възможна информация за Ирак, макар да установила, че тя не е голяма. Въпреки че в предградията на Детройт живее най-многочисленото арабско малцинство в Щатите, в детройтската градска библиотека нямало книги за Ирак за периода след 1972 година, когато идва на власт Саддам Хюсейн. Наистина Мериън открила там подробна карта, която фо-токопирала и закачила в спалнята си заедно със статии от вестници и списания.
Направих си собствен информационен център, за да мога да следя събитията каза тя.
Въпреки че Мосул е третият по големина град в Ирак, за него имало съвсем малко сведения факт, който изнервил и разтревожил Мериън.Още повече, че по-късно, през пролетта, на осемдесет километра от мястото, където били децата й, избухнали кюрдските вълнения и бунтове.
182 1
Един ден тя проверявала какво дават по различните телевизионни канали и попаднала на програма на Крисчън Са-йънс Монитър за' ниневейските руини, които се намират недалеч. Тогава за пръв път видяла Мосул: множество ниски бетонни сгради по крайбрежието на река Тигър, без ясно определен градски център.
Прилича на град, строен от древна цивилизация казала тя на своята приятелка Лий.
Мериън се почувствала по-добре, сякаш между нея и децата й възникнала връзка: при все че не можела да ги притисне до себе си или да разговаря с тях, сега можела да си представя всекидневния им живот.
Мериън прекарвала дните си ако не в отчаяние, то поне в униние.А когато Ирак изстрелял към Израел ракети СКУД, тя се разтревожила, че Израел може да отвърне на удара с още по-безпощаден удар по цивилното население на Ирак и така да започне трета световна война. На трийсети януари Адам навършвал девет години. Бомбите продължавали да валят от небето. Петият рожден ден на Адора бил на 24 февруари деня, в който почнали военните действия По суша.
Вероятно това бе най-тежкият ден в живота ми спомняше си Мериън. Нямах представа дали са живи, дали са в безопасност, дали не ги бомбардират. Карах безцелно из улиците, само и само да се намирам на работа. Плаках цял ден и цяла нощ.
В началото на март „временното" пребиваване на Мериън станало половин година. Нямала работа, нямала деца, нямала свой дом. Нещо по-лошо започнала да се отчуждава от собствената си страна, флаговете и жълтите панделки я отвращавали. Въпреки че не била привърженичка на Саддам, Мериън се считала „на иракска страна, защото децата ми бяха в Ирак. През войната се чувствах страшно самотна. Всички говореха колко е справедлива, а аз в същото време си мислех: „Ами ако някоя американска бомба убие собствените ми деца?"