От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]

Сега Мериън имала цел в живота. За да събере пари за пътуването, тя продала всичките си вещи, а после разпродала на търг антиките си за 5000 долара. Напуснала апартамента и отишла да живее при сестра си и зет си, Том и Мери Анн Смит. Купила си билет за самолета до Багдад, но през октомври плановете й се объркали. От иракското посолство й съобщили, че им била нужна „официална покана от Багдад", за да й дадат виза. По-късно научила, че поради кризата визи се издават единствено със съгласието на иракски гражданин в нейния случай това бил съпругът й.

В края на октомври Халид се свързал с Мериън чрез американското посолство в Багдад и я уверил, че „оттук ще направя всичко, което е по силите ми. Чакай и ще ти се обадя пак, а в това време се готви да тръгваш."

Тя чакала, чакала, но седмиците минавали, а от него нямало ни вест, ни кост. Когато станало ясно, че Съединените щати се готвят за военни действия и президентът Буш е дал на иракчаните краен срок да се изтеглят от Кувейт, Мериън отново изпаднала в депресия.

Наближаваше Коледа и по телевизията цял ден даваха реклами с дечица, които се радваха на празниците. Аз поначало не съм от онези, които обичат да се веселят, но в този момент се чувствах толкова ужасно, че се питах още колко ще мога да издържа.

Най-после на 21 декември Халид се обадил отново с

180 ^

добра новина: визата й била готова. Мериън попитала дали децата са при него и Халид й отговорил, че Адам току-що е излязъл да си поиграе.

И ето че закрещях: „Иди да го повикаш! Моля те, моля те, извикай го!" Не бях говорила с децата, откакто ги нямаше вече шест месеца. Адам дойде на телефона и ми рече: „Здравей, мамо". Заплаках, а той ми каза, че е добре и че Адора също е добре. Чувах как баща му му казваше какво да говори че няма проблеми с астмата, че ме обича и че му липсвам, че иска да отида при тях колкото се може по-скоро. Говорихме си цели десет минути.

На двадесет и пети декември в три часа през нощта Мериън била разбудена от иракски служител от консулския отдел в Багдад.

Весела Коледа казал мъжът. Изпращаме ви визата.

Той й издиктувал номера на телекса, с който я пращали във Вашингтон. Мериън втренчено гледала телефона и си мислела: „Сигурно е шега!"

Всъщност била самата истина, но действителността, в която живеела Мериън, приличала на подвижни пясъци толкова непостоянно било всичко^Тя си купила билет за първия възможен полет до Аман, Йордания, за 12 януари, но имала толкова малко пари, че се опасявала да не се озове там без пукнат грош на петстотин мили от Багдад. Пътуването от Аман до Багдад трябвало да бъде уредено на място в Аман, защото нито една авиокомпания не продавала билети за полети до Ирак. Освен това знаела, че до крайния срок, поставен от президента Буш на Хюсейн да изтегли войските си от Кувейт 15 януари, остава твърде малко време.