Обсидиановата стая

Диоген правеше пируети почти като танцьор и сочеше ту насам, ту натам.

— В ъгъла ще намериш редица музикални инструменти. А в тези шкафове има игри, карти и пъзели, шах и го. А постройката в другия ъгъл е кукленска къща от епохата на крал Едуард.

Тя беше огромна и сложна, дело на почти магически майсторлък. Констънс отиде при нея. Беше прелестна – точно такава, каквато би се радвала да има като малко момиче, и докато я проучваше, усещането й за несигурност и физическо изтощение изчезна. Не можеше да не се почувства омаяна.

— Ела да се насладим на шампанското.

Той се настани в кресло пред огъня. След залеза на слънцето вечерта беше станала леко хладна. Отново я обхвана съкрушително усещане за нереалност, като го гледаше седнал в кожено кресло с висока облегалка да се усмихва с удовлетворението на домашар, докато вади бутилката шампанско от сребърната кофа с лед и налива две чаши. После й подаде едната.

— „Крюг Клос Д’Амбоне“ 1995 – обяви Диоген, вдигна чашата и докосна с ръба на своята нейната.

— Хабиш доброто шампанско с мен.

— Само докато развиеш вкус към него.

Тя отпи, възхищавайки се на неговия аромат.

— Утре ще ти покажа останалата част от острова. А сега това е за теб.

Той извади малка, красиво опакована с панделка кутийка от джоба на сакото си и й я подаде.

Тя я взе, свали опаковката и отдолу се показа обикновена кутия от сандалово дърво. Отвори я и видя сгушено сред кадифе сакче за инфузия, пълно с розовееща течност.

— Какво е това?

— Еликсирът.

Тя се вторачи в течността.

— И как ще го взимам?

— Чрез вливане.

— Искаш да кажеш интравенозно?

— Да.

— Кога?

— Когато искаш. Утре, да речем?

Тя още гледаше втренчено кутията.

— Искам сега.

— Искаш да кажеш в момента?

— Да, докато си пием шампанското.

— Това обичам у теб, Констънс. Никога не се колебаеш!

Диоген стана, отиде до един висок и тесен шкаф, отвори вратата му и издърпа чисто нова, блестяща инфузионна стойка на колела, оборудвана с всичко необходимо.

Констънс изпита лек пристъп на тревога. Това наистина беше нейният Рубикон.

— Ще отнеме около час.

Той разположи стойката до креслото й, включи електронната помпа и монитора и се зае с пластмасовите тръбички и вентили.

— Скъпа, вдигни десния си ръкав.

Внезапно у Констънс се появи тъмна мисъл. Много тъмна. Да не би всичко това да е подигравка? Отново ли я пързалят? Може би любовта на Диоген към нея беше преструвка. Може би всичко беше някакъв ужасно сложен заговор само за да влее във вените й някаква отрова или обезобразяващо лекарство. Но както бързо й хрумна тази мисъл, не по-малко бързо тя я отхвърли.