Обсидиановата стая

Диоген вкара леко лодката там, където кеят образуваше L. Извади кранците, превключи двигателя на заден ход за миг и моторницата спря. Изгаси двигателя, скочи на кея, върза я и протегна ръка на Констънс. Тя я хвана и стъпи на избелелите от слънцето дъски.

— Добре дошла – каза Диоген. Протегна се към задния багажник на моторницата и извади нещата й. – Мога ли да кажа „добре дошла у дома“?

Констънс се спря за миг на кея и вдиша въздуха. Той беше богато наситен с аромата на морето, а слънцето залязваше зад палмите, които опасваха брега. Вдясно от нея, отвъд скупчените безлюдни островчета, се простираше големият залив.

Два тромави пеликана стояха един до друг върху колоните в другия край на кея.

— Скъпа, много си мълчалива.

— За мен всичко това е ново. – Тя отново вдиша и се стегна, опита се да прогони усещането, че е чужденец, навлязъл в непозната и опасна територия. За кратко се зачуди дали не е направила най-голямата грешка в своя живот, за която горчиво ще съжалява. Но не, трябваше да продължи напред, без да поглежда назад.

— Разкажи ми за острова – каза тя.

— Халсиън Кий има площ около девет акра – отговори Диоген, докато крачеше бавно по кея с багажа й в ръка. – Шест от тях са покрити с мангрови дървета, а останалите с палми. Има пясъчни плажове и ей онзи пясъчен нос, който е необичаен за островите.

Докато крачеха по кея, двата пеликана разпериха криле, замахаха тежко и излетяха. Щом стигнаха края на кея, Констънс последва Диоген по една дъсчена пътека над брега през групичка мангрови дървета, която неочаквано се отвори към голям терен, покрит с бял като захар пясък, над който хвърляха сенки множество кралски палми, издигащи се над пищни градини. В средата на този открит терен се издигаше голяма двуетажна къща във викториански стил, боядисана в бяло. И двата етажа бяха заобиколени от всички страни с веранди. Беше просторна къща с островърхи покриви и фронтони, които блестяха под лъчите на залязващото слънце.

— Построена е през 1893 година от богат бостънец – каза Диоген, – който се оттеглил тук след пенсионирането си със своята жена. Имали романтичната идея да я превърнат в странноприемница, но след като се озовали тук, открили, че това е неизпълнимо, защото мястото е самотно, и скоро си заминали. След тях къщата имала няколко бедни собственици подред и започнала да запада, докато аз не я купих преди двайсет години и не я реставрирах до нейния първоначален блясък. Заобиколени сме отвсякъде от резервата „Голяма бяла чапла“. Когато бил създаден резерватът, къщата била оставена като заварено положение.

— Не виждам лодки наоколо.

— Водата е твърде плитка и каналите са прекалено опасни за повечето моторни лодки. През по-топлия сезон обаче има много каякари.

— Красиво е – измърмори Констънс.

— Ела. – Диоген я поведе по стълбището до широката веранда, която гледаше над пищните градини към ограда от мангрови дървета. Отвори вратата и тя прекрачи прага. Преден коридор с ламперия водеше до стълбище. От дясната му страна имаше всекидневна, а от лявата – библиотека. В двете помещения имаше големи камини, персийски килими и два венециански полилея. Къщата миришеше приятно на политура, пчелен восък и потпури[34].