Обсидиановата стая

— И аз съм чувал за вас – каза Нот, докато малките му свински очи оглеждаха Пендъргаст от горе до долу. – Вие сте онзи агент от ФБР, който беше в града миналия месец.

— Колко умно от ваша страна да ме разпознаете. Ако бъдете така добър да отговорите на два-три въпроса, няма да отнема повече от минута-две от вашето време.

Нот отиде до стола срещу Пендъргаст, но не седна. Застана там, вторачен в него и скръстил ръце на гърдите си.

— Разбрах, че имате три вили за даване под наем тук, на Дюн Роуд. – Пендъргаст беше научил това и още много други неща, без да вдига шум около разследването си из града тази сутрин. Освен това беше научил, че местните силно недолюбваха Абнър Нот. Смятаха го за свидлив скъперник и не го уважаваха повече от Р. Дж. Мейфийлд – строителния предприемач, който щеше да разруши странноприемницата „Капитан Хъл“, а бедняшките му апартаменти бързо се превръщаха в напаст за нос Ан и други места на север.

— Притежавам три вили и това не е тайна. Наследих две от моите родители, а третата построих сам на парче съседна земя.

— Благодаря. Също така разбрах, че през октомври две от вилите са били празни, което не е изненада, след като сезонът е свършил, но третата е била заета. Само за две седмици, което, както научих, било необичайно, защото давате вилите си под наем месечно.

— Кой се е раздрънкал за мен? – попита Нот.

Пендъргаст сви рамене.

— Сам знаете колко малко тайни има в градчета като Ексмут. Във всеки случай се интересувам от временния наемател на вашата вила. Ще ми разкажете ли за него?

Докато Пендъргаст говореше, изражението на Нот ставаше все по-нападателно.

— Не, нищо не мога да ви кажа за него.

— Защо?

— Защото онова, което правят моите наематели, си е тяхна работа и аз не обичам да говоря за това. Особено пред вас.

Пендъргаст изглеждаше изненадан.

— Пред мен?

— Пред вас. След като вие се появихте в града, започнаха всички тези неприятности.

— Така ли?

— Е, това е моето мнение. Така си мислех тогава, така мисля и днес. А сега, ако нямате нищо против, напуснете моя дом и моя имот. Освен ако нямате някаква съдебна заповед.

Мъжът зачака със скръстени ръце.

— Господин Нот – каза след малко Пендъргаст – странно е, че говорите за съдебна заповед. Може би не знаете, но моето внезапно заминаване от Ексмут доведе до твърде голяма операция на ФБР. След онова, което днес научих тук, мога да получа такава заповед за четирийсет и осем часа.

Лицето на Нот стана още по-нападателно.

— Тръгвайте.

Пендъргаст, изглежда, обмисляше ставащото.

— Вратата е ето там.

Обаче агентът не помръдна от мястото си.

— Значи отказвате да отговаряте на въпросите ми без съдебна заповед?

— Нали точно това ви казах.

— Да, казахте. Също така казахте, че аз съм причината за неприятностите на града.

И след тези думи Пендъргаст погледна ниския мъж, който стоеше пред него, право в лицето.

— Не всичко обаче е било неприятности, нали?