Обсидиановата стая
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Пендъргаст“ #16
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546558275
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Обсидиановата стая». Краткое содержание книги:
Пендъргаст сякаш изключи. Но след няколко минути се стегна.
— Ще се наложи да ти разкажа историята – започна той. – Много интимна семейна история. Спомена, че Диоген се опита да ми припише убийството на Майк Декър между многото други неща. За известно време имаше успех и аз бях затворен.
Пендъргаст отново замълча.
— Имам подопечна на име Констънс Грийн. На външен вид е жена в началото на двайсетте. Имала е много труден живот, но това не е важно в момента. Важното е, че е много лабилна психически и емоционално. Много е избухлива. Всички, които заплашват нея или нейните близки, ще получат яростен, дори убийствен отпор. – Той си пое дълбоко дъх. – Когато бях в затвора, Диоген прелъсти Констънс и я захвърли с жестоката забележка, че за нея е по-добре да се самоубие, отколкото да живее с позора. В отговор тя го подгони с целеустремена ярост. Преследва го из Европа и накрая го настигна на остров Стромболи. Там го хвърли в потока лава, стичащ се от вулкана.
Лонгстрийт реагира само с повдигане на гъстите си вежди.
— Констънс и аз вярвахме, че Диоген е мъртъв. И през изминалите години нямаше причина да мислим друго. До последните ми дни в Ексмут.
— Той свърза ли се с теб? – попита Лонгстрийт.
— Не, но веднъж го видях, докато ме наблюдаваше отдалеч. По-късно попаднах на доказателства, че е наблизо. Преди да успея да направя нещо обаче, бях отнесен навътре в морето и задържан като заложник. А през изминалите оттогава седмици изглежда… – Пендъргаст замълча, за да се успокои – отново се е забъркал с Констънс.
— Забъркал?
— Всички доказателства сочат, че или я е отвлякъл, натъпкана с наркотици, или по някакъв начин е предизвикал у нея Стокхолмски синдром, за да му стане съучастник. Какъвто и да е случаят, са ги видели да тръгват или да бягат от моето жилище на „Ривърсайд Драйв“ преди две сутрини.
Лонгстрийт се смръщи.
— Стокхолмският синдром предполага нейно активно участие. А отвличането – не. Разликата е голяма.
— Доказателствата подсказват, че Констънс е подпомагала активно собственото си отвличане.
В кабинета настъпи тишина. Лонгстрийт сплете дългите си тесни пръсти и опря глава на тях. Пендъргаст остана неподвижен като мраморна статуя в старото кресло с висока облегалка. Минаха доста минути. Най-накрая Пендъргаст прочисти гърлото си.
— Съжалявам, че не споделих тези подробности по-рано с теб – каза той. – Те са болезнени. Унизителни. Обаче… имам нужда от твоята помощ. Не съм забравил кръвната клетва, която сме дали. Преди, когато се отнасяше до Диоген, не ми стигаше куражът. Но сега зная, че има само един изход: брат ми трябва да умре. Трябва да работим заедно, за да го намерим и да се погрижим да не оцелее при ареста. Както ти каза, дължим го на Майк Декър.
— А младото момиче? – попита Лонгстрийт. – Констънс?
— Тя трябва да остане жива. Щом Диоген умре, можем да изясним нейното участие.
Лонгстрийт помисли малко. След това безмълвно протегна ръка.
Пендъргаст я стисна също безмълвно.
41.
Яхтата разсичаше небесносинята вода, топлият въздух чорлеше махагоновите коси на Констънс и си играеше с дългата й рокля. Тя се излегна на тюркоазената тапицирана седалка до Диоген, който беше зад щурвала. Бяха взели яхтата му от пристанището на Саут Бийч и я откараха до място, наречено Ъпър Шугърлоуф Кий. Там, в едно бунгало, сгушено между боровете до водата, я замениха с по-малък съд с плитко газене. Диоген говореше за него с благоговеен тон: петметрова моторница „Крис Крафт Рейсингрънабаут“ от 1950 г., която беше реставрирал – нови бордове от дъски с огледални шарки, нови палуби и грижливо обновен двигател. Името на моторницата беше изписано със златни букви, рамкирани в черно: „Феникс“, а под него местодомуването й: Халсиън Кий.
Сега, когато наближаваха своята цел, в Диоген настъпи промяна. Той, който не беше речовит, стана много общителен, дори може да се каже приказлив. Лицето му, обикновено стегнато от някаква маска, сега се изглади и отпусна, а изражението му стана почти замечтано. Много странна промяна в обичайно напрегнатото му, предпазливо държане. Вятърът рошеше късата му рижа коса, а очите му бяха присвити и вперени напред. Като Петру Лупей, носеше контактни лещи, които прикриваха светлите му очи, но Констънс в един момент забеляза, че ги е свалил, връщайки им нормалното двуцветно състояние. Беше отстранил и боята от косата си. Брадичката му а ла Ван Дайк отново бе започнала да расте. Променил се беше и начинът му да се движи и говори, превръщайки го физически в онзи Диоген, когото тя помнеше отпреди четири години. Психически обаче беше различен, не така остър, нито толкова арогантен и жлъчен.