Обсидиановата стая

Тя го последва нагоре по стълбището. Озоваха се във всекидневната на втория етаж, която гледаше към верандата в задния край на къщата. Оттук се откриваше грандиозна гледка на север покрай островите, ограждащи залива, и към огромния воден простор отвъд. Слънцето вече докосваше хоризонта, бързо залязваше. Прозорците бяха отворени и отвън нахлуваше бриз, който полюшваше дантелените пердета и изпълваше помещението с прохлада.

— Разполагаш със свое собствено крило от къщата – обясни Диоген. – Три спални и една всекидневна са на твое разположение. Има камина и кухненски бокс. Може да се влиза и през задното стълбище. Напълно уединено.

— А ти къде спиш?

— В предното крило. – Той се поколеба. – Разбира се, това разпределение е гъвкаво и може да се… развие.

Констънс разбра много добре намека.

Той пусна на пода куфара и пътническия й сандък.

— Оставям те да си избереш спалня и да се настаниш. Ще те чакам в библиотеката за по питие. Как смяташ, шампанското подходящо ли е?

Странното усещане, че не е на мястото си, беше почти съкрушително. Констънс се запита дали наистина ще има сили да стигне до края.

— Благодаря, Питър.

Той се усмихна и я хвана за ръката.

— На Халсиън можеш да ме наричаш Диоген. Тук съм си аз, защото сме едно семейство. – Той направи пауза. – Като стана дума за семейство, в даден момент трябва да обсъдим какво да правим с нашето.

— Моля?

— Скъпа, трябва да помислим за нашия син. Разбира се, и за детето на моя брат. Тристрам. Искам да се погрижа добре за всички мои кръвни роднини.

Констънс се поколеба.

— Моят, искам да кажа нашият, син е под грижите на монасите в Гсарлиг Чонг. Не мога да измисля по-добро място за него.

— Съгласен съм. Засега, защото обстоятелствата могат да се променят.

— Що се отнася до Тристрам, съобщено му е за изчезването на неговия баща и предполагам, че когато смъртта му бъде официално обявена, ще научи за това. Засега е в училище интернат, но сигурно можем да станем негови попечители в подходящ момент.

— Чудесен план. Толкова малко знам за единствения жив син на моя брат, че чакам с нетърпение да се запозная по-отблизо с него. Довиждане засега. – Повдигна ръката й към устните си, но тя кротко я издърпа. Той, изглежда, нямаше нищо против. – До шест в библиотеката.

Тръгна си, а тя остана във всекидневната, вперила поглед навън към морето.

Слънцето вече беше изчезнало зад хоризонта и от водата сякаш се издигаше топъл сумрак.

Констънс огледа трите помещения на свое разположение и избра обърнатото на изток с гледка към малките ненаселени островчета, за да се възползва от изгряващото слънце. Не й отне много време да разопакова багажа. Никоя от дрехите й не беше дори малко подходяща за Флорида. Беше взела много малко неща от замъка на „Ривърсайд Драйв“ и нищо за спомен от Алойшъс, защото това само щеше да й причинява болка.