Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Роман, новелла » Обсидиановата стая
Обсидиановата стая - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Обсидиановата стая

Электронная книга - «Обсидиановата стая». Краткое содержание книги:

Cпeциaлeн aгeнт Πeндъpгacт e изчeзнaл и ниĸoй нe знae дaли e жив, или мъpтъв. Πoвepeницaтa мy Koнcтънc Гpийн пoтъвa в дълбoĸa cĸpъб и ce oттeгля oт cвeтa в нeгoвoтo имeниe в Hю Йopĸ. Ho eдин cтap, дoбpe пoзнaт вpaг ce зaвpъщa и нapyшaвa ycaмoтeниeтo й. Koнcтънc e oтвлeчeнa. Bepният й бoдигapд Πpoĸтъp ce впycĸa в пpecлeдвaнe пpeз тpи ĸoнтинeнтa, зa дa я cпacи, нo e пoдмaмeн в oщe пo-yжaceн ĸaпaн. И двaмaтa ce вĸoпчвaт в нeвepoятнaтa нaдeждa, чe Πeндъpгacт e жив и ги тъpcи. Дoĸaтo Πpoĸтъp oтĸpиe иcтинaтa, ce зaдвижвa yжacявaщ мexaнизъм. Moжe би вeчe e твъpдe ĸъcнo...
1 ... 75 76 77 78 79 80 81 82 83 ... 137
Перейти на страницу:

— Може да се каже.

Малцината, които познаваха добре Пендъргаст, щяха да забележат, че с Лонгстрийт той се държи по-различно, отколкото с останалите. В тона му имаше доста по-малко ирония, а обичайната му аура на надменна дистанцираност бе заменена с нещо подобно на почтителност. Лонгстрийт знаеше, че причината е в рудиментарния ефект от това, че е в компанията на своя бивш командващ офицер.

— Искам да ти благодаря за моето спасяване – каза Пендъргаст – и за това, че ме върна толкова бързо в Ню Йорк.

Лонгстрийт махна пренебрежително. След това се наведе напред и го прикова с черните си очи.

— Ако искаш да ми благодариш, отговори на няколко въпроса. С честността, която винаги съм очаквал от теб.

Пендъргаст се скова малко.

— Ще се опитам, доколкото мога.

— Кой те доведе във ФБР?

— Знаеш кой. Майкъл Декър.

— Да. Майкъл Декър. – Лонгстрийт прокара пръсти през дългите си посивели коси. – Моят подчинен и твоята дясна ръка, докато бяхме в Призрачната рота. Той два пъти ти спаси живота по време на последните тактически операции, нали?

— Всъщност три пъти.

Лонгстрийт повдигна вежди, все едно изненадан въпреки факта, че вече знаеше отговорите на тези въпроси.

— И какъв беше девизът на Призрачната рота?

— Fidelitas usque ad mortem.

— Точно така. Вярност до смърт. Майк беше близък с теб, нали?

— Беше ми като брат.

— А на мен ми беше като син. След Призрачната рота и двамата ми бяхте като синове. А след неговата смърт се опитах да продължа тази роля, що се отнася до теб. Направих каквото можах, за да ти осигуря свободата да работиш по случаите, които най-много те интересуват. Защото в края на краищата в това си най-добър и би било срамно да го пропиляваме или не дай боже да те изгубим като служител. Също така от време на време съм те предпазвал от официалния гняв на бюрото. Разбира се, доколкото съм успявал. Имаше един или два случая, когато не можах напълно да помогна.

— Разбирам, Хауърд. Винаги съм ти бил благодарен.

— Точно сега искам да говоря с теб за смъртта на Майк Декър. – Лонгстрийт отпи глътка леден чай.

Пендъргаст кимна бавно. Преди три години Декър беше намерен в своя вашингтонски дом убит – байонет беше приковал главата му към облегалката на стола.

— В началото имаше хора, които подозираха, че ти си убиецът. Разбира се, аз никога не съм бил сред тях. По-късно се изясни, че твоят брат Диоген е убил Майк и е опитал да ти лепне убийството.

Лонгстрийт надникна в чашата си.

— Сега ще стигнем до същината на въпроса. Няколко месеца по-късно, след като името ти вече беше изчистено от фалшивите обвинения, ти ме дръпна настрана и каза, разбира се, не помня точните думи, нещо като: „Не го знаеш от мен, но моят брат е мъртъв“. Когато те попитах за доказателства, ти отговори, че макар да не си видял трупа със собствените си очи, имаш всички нужни доказателства за неговата смърт. Помоли ме да престана да питам и да приема честната ти дума за това. След това обясни, че не искаш аз, твоят приятел, ментор и някогашен командир да похабя безброй часове в преследване, което накрая ще се окаже безплодно. Ти предложи, когато времето е подходящо, тихомълком да погреба смъртта на Майк Декър сред студените досиета. Така и направих.

Лонгстрийт се премести малко напред в креслото и опря показалеца си в коляното на Пендъргаст.

— В това е проблемът. След твоето изчезване и удавянето ти близо до Ексмут, Масачузетс, ние изпратихме полеви екип да проведе внимателно разследване. Макар да не намерихме следи от теб жив или мъртъв, взехме три отпечатъка – всички от дървена наблюдателна кула, гледаща към градския плаж, които принадлежаха на твоя брат Диоген.

Лонгстрийт седна отново назад и задържа за малко пръста си във въздуха, преди да продължи.

— Аз затаих информацията. Можеш да си представиш обаче какво ми мина през ума. Като участници в Призрачната рота – една от най-малките, най-секретните и най-лоялните части в армията, всички ние сме дали кръвна клетва да отмъстим на всеки, който е убил някого от нас. Когато ми каза, че убиецът на Майк Декър, твоят брат, е мъртъв, ти на практика поиска от мен да забравя своята кръвна клетва. Сега, години по-късно, има сериозни доказателства, че той не е мъртъв. – Той прикова Пендъргаст с поглед. – Алойшъс, какво става? Излъга ли ме, предаде ли нашата обща клетва, защото убиецът е твой брат?

— Не – побърза да отговори Пендъргаст. – Мислех, че е мъртъв. Всички мислеха така. Обаче не е.

Лонгстрийт остана неподвижен за малко. После кимна, намести се удобно в креслото и зачака.

1 ... 75 76 77 78 79 80 81 82 83 ... 137
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)