Обсидиановата стая
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Пендъргаст“ #16
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546558275
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Обсидиановата стая». Краткое содержание книги:
Нот се смръщи.
— Какво искате да кажете?
— Строителният предприемач Р. Дж. Мейфийлд. Повечето хора в града са много недоволни, че планира да строи апартаменти в Ексмут, като разруши странноприемницата и на нейно място вдигне някоя грозотия.
— Не знам нищо за това – отговори Нот.
— Има и други хора обаче. Онези, които нямат търпение да продадат земята си на корпорацията „Мейфийлд“. Втората част на ексмутския пристанищен квартал – Разбира се, той все още е във фаза разработка – ще погълне част от бреговата линия южно от странноприемницата.
Нот нищо не каза.
— А това ще засегне и вашите вили. Изглежда вие, господин Нот, ще изкарате добри пари от ексмутския пристанищен квартал. Голям късмет, като се има предвид как я кара останалата част от града.
— И какво от това? – обади се Нот. – Човек има право да изкарва пари.
— Ами ето какво: мълвата е, че вашата част от бреговата линия е била подядена от отдръпването на подпочвените води през последното столетие. Това означава, че всеки момент и навсякъде може да зейне дупка. Обзалагам се, че не съобщавате това на своите наематели, нали?
— Това са само клюки – отговори Нот.
Пендъргаст бръкна в джоба на сакото си и извади пощенски плик.
— А геологът от университета „Тъфт“, който през 1956 година е подготвил този доклад… И той ли е бил само клюки? Питам се какво ли би станало, ако попадне в ръцете на Мейфийлд. Да речем още днес следобед?
Долната челюст на Нот увисна.
— Вие…
— Е, без съмнение накрая ще научи за него – проучвания, инженерни проверки и така нататък. По този начин обаче ще го научи, преди да е сключил договор с вас. – Пендъргаст поклати глава. – И тогава, господин Нот, късметът ще ви изневери, и то много бързо. – Той направи пауза. – Вижте, между нас казано, бих предпочел да не чакам четирийсет и осем часа, за да взема тази съдебна заповед.
Настъпи продължително и ледено мълчание.
— Какво искате да знаете? – попита Нот с много тих глас.
Пендъргаст се облегна, за да се намести по-удобно на креслото, и без да бърза, извади бележника си и го разлисти, за да намери празна страница.
— Кога се настани наемателят ви във вилата?
— Три или четири дни след като вие дойдохте в града.
— Определена вила ли поиска?
— Да. Онази, от която има най-добра гледка към скалите, известни като Главотрошачите.
— Кога си тръгна?
— В деня след… – Нот рязко замълча, а устата му продължи да се движи беззвучно още няколко секунди. – В деня, след като всичко отиде по дяволите – каза накрая той и сведе очи.
— Този човек ли е? – Пендъргаст протегна полицейска снимка на Диоген.
— Не.
— Разгледайте го внимателно.
Нот се наведе и взе да оглежда снимката отблизо.
— Не, наистина не прилича на него.
Пендъргаст не се изненада.
— Наемателят каза ли ви защо е тук?
— Не зная. Трябва да попитате неговата приятелка.
— Приятелка?
— Да, онази, която живееше с него.
Ужасно усещане съкруши Пендъргаст. Възможно ли беше…? Не, не беше. Трябваше да се владее по-добре.
— Опишете ми жената, моля.
— Руса, млада, ниска, атлетична.
— Какво друго ще ми кажете за нея?
— Работеше на няколко места в града. Преди двамата да си заминат толкова внезапно.
— Къде е работила?
— Келнерка в ресторанта „Морската карта“ на странноприемницата. Работеше и на половин ден като продавачка в „Спомени от Ексмут“.
Пендъргаст остана известно време напълно неподвижен. Беше виждал тази жена, и то много пъти. Беше му сервирала няколко пъти в ресторанта. Значи Диоген е имал съучастник, асистентка, помощничка? Това не му беше хрумвало досега.
Излезе от унеса си, защото Нот сприхаво се обади:
— Нещо друго?
— Само още един въпрос. Бих искал да прекарам един час в наетата от тях вила. Сам и без да ме безпокоят.
Когато Нот остана неподвижен, Пендъргаст протегна ръка с дланта нагоре в очакване да получи ключа.
— Благодаря ви – каза той. – Много ми помогнахте.
43.
Констънс стана малко преди разсъмване, точно навреме, за да види как слънцето избухва над далечния морски хоризонт и започва да се изкачва по ясното синьо небе. Беше спала на отворени прозорци, а нощта беше хладна. Свали нощницата и усети слънцето по тялото си – топло и съблазнително. Обърна се и влезе в банята. Беше просторна и бяла, със старомодна вана и душ. Пусна водата, за да се пълни ваната, и се върна в спалнята, подреждайки някои от нещата си на бюрото. Инфузията я разочарова – тази сутрин не се чувстваше по-различно от вчера. Но Диоген я предупреди, че ще минат поне ден-два, преди да започне да усеща въздействието, което, както я увери, ще бъде твърде драматично, ободрително и наелектризиращо.