Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
Беше дванайсет без десет. Тамара гордо съзерцаваше подредбата на градината - всичко бе готово. Заради горещината щеше да извади блюдата в последната минута. Ах, как щяха да се наслаждават на пектена, на мерценарията и на опашките от омари, докато слушат блестящия Хари Куебърт, хванал за ръка нейната прекрасна Джени. Всичко щеше да бъде грандиозно и Тамара потръпна от удоволствие, като си представи сцената. Възхити се още малко на гледката, после за последен път огледа плана за разположението на гостите, който бе начертала на лист хартия и се опитваше да научи наизуст. Всичко беше идеално. Липсваха само гостите.
Тамара бе поканила четири свои приятелки със съпрузите им. Дълго мисли колко души да бъдат. Изборът беше труден - ако гостите са твърде малко, празненството ще изглежда провалено; ако са твърде много, ще заприлича на събор. Накрая реши да се спре на тези, които щяха да захранят града с най-невероятни слухове, та скоро да се заприказва за шик партитата на Тамара, посещавани от избрани гости, откакто неин бъдещ зет беше звездата на американската литература. Така че покани Ейми Прат, защото тя организираше летния бал, Бел Карлтън, която се смяташе за жрица на добрия вкус, понеже мъжът й си сменяше колата всяка година, Синди Тирстен, която оглавяваше множество женски клубове, и Дона Мичъл, чума, която говореше прекалено много и непрекъснато се хвалеше с успеха на децата си. Тамара се готвеше да им вземе акъла. Те впрочем, щом получиха поканите, до една й се обадиха да я питат какъв е поводът на празненството. Тя обаче удължи съспенса, като отговаряше уклончиво: „Ще обявя една голяма новина“. Нямаше търпение да им види физиономиите, когато разберат, че Джени и Куебърт ще са завинаги заедно. Много скоро семейство Куин щеше да стане тема на всички разговори и обект на всеобща завист.
Прекалено заета с обяда си, Тамара беше една от малкото жителки на града, която не се суетеше пред дома на Келерганови. Научи новината рано сутринта, като всички останали, и се уплаши за градинското си празненство - Нола беше опитала да се самоубие. Слава богу, опитът не бе успял и Тамара се чувстваше двойна късметлийка - първо, защото, ако Нола бе умряла, щеше да се наложи да отмени празника; нямаше да е възпитано да се празнува събитие при такива обстоятелства. И второ, цяло щастие е, че беше неделя, а не събота, защото, ако Нола се бе опитала да се самоубие в събота, трябваше някой да я замества в „Кларкс“, което щеше много да усложни нещата. Нола наистина заслужаваше похвала за това, че бе направила своя опит в неделя и че на всичко отгоре се бе провалила.
Доволна от случващото се извън къщата, Тамара отиде да провери какво става вътре в къщата. Завари Джени на поста й, в антрето, готова да посреща гости. Наложи се обаче здравата да нахока горкия Бобо, вече сложил риза и вратовръзка, но още не обул панталона си - в неделя имаше право да си прочете вестника по гащи на верандата и обичаше вятърът да потанцува в гащите му, щото това го освежаваше отвътре, особено по окосмените части, и щото беше много приятно.
- Край с твоите номера да стоиш чисто гол! - скара му се жена му. - Как си го представяш? Когато великият Хари Куебърт ни стане зет, така ли ще се разхождаш по гащи?
- Знаеш ли - отвърна Бобо, - мисля, че той не е такъв, какъвто
смятат, че е. Всъщност е много семпло момче. Обича коли и изстудена бира и мисля, че няма да се обиди, ако ме види необлечен в неделя. Впрочем аз ще го попитам...
- Нищо няма да го питаш! По време на този обяд не трябва да произнасяш нито една глупост! То не е сложно - просто ще мълчиш, не искам да те чувам. Ах, бедни ми Бобо, ако беше разрешено, щях да ти зашия устните една за друга, за да не можеш да говориш. Щом си отвориш устата, казваш някоя дивотия. От сега нататък в неделя - с панталон и риза. Точка по въпроса. Никакво влачене из къщи по гащи. Вече сме много важни хора.
Докато говореше, Тамара забеляза, че съпругът й пише нещо върху пощенска картичка, поставена на малката масичка в дневната.
- Какво е това? - излая тя.
- Нищо.
- Покажи ми!
- Не - възпротиви се Бобо, като си дръпна картичката.
- Бобо, искам да видя!
- Това е лична кореспонденция.
- О, господинът си има лична кореспонденция. Покажи ми, ти казвам! В края на краищата аз решавам в тази къща, да или не?
Тя издърпа от ръцете на мъжа си картичката, която той се опитваше да скрие под вестника. На лицевата страна бе изобразено кученце. Тамара подигравателно прочете текста.
Скъпа Нола,
Пожелаваме ти бързо възстановяване и се надяваме скоро да те видим в „Кларкс".