![Царицата на Палмира [Златните вериги] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/4/caricata-na-palmira-zlatnite-verigi-download.jpg)
Царицата на Палмира [Златните вериги]
- Автор: Даниел Антоан Б.
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Царицата на Палмира [Златните вериги]». Краткое содержание книги:
Те слушаха думите на апостола и разбираха толкова малко от тях.
„Всичко на този свят – силното желание на плътта, силното желание на очите и горделивостта на живите, не идват от Отеца, а от света!”
Нека дойде времето на Йоан! Нека дойде страхът, който трябва да ги обземе! Нека чуят великия небесен глас да им заповядва: „Качете се тук!” Нека се качат на голям облак… Нека се изпълнят думите на Йоан!
* * *
Шумът, който го отклони от медитацията му, беше лек. Той се обърна, а гневът вече се четеше по лицето му. Той я позна и се вкамени.
Беше се нагласила като християнка. Главата и гърдите покрити с бял воал, който падаше върху краката й. Лицето прикрито отчасти. Но не достатъчно, за да не я познае веднага. И дори да се беше променила – тялото и лицето й бяха станали като на жена, закалена от изпитанията, битките, пустинните ветрове; дори да беше станала красива поновому – не както когато беше съвсем млада, а както става в разцвета на живота, той пак можеше да я познае от пръв поглед. Всемогъщият Господ още не му беше дал силата да забрави всичко.
Гневът му не намаля, напротив. При все това нещо му подсказа, че тя идва с добро.
Всемогъщите Отец и Син може би я водеха при него по една-единствена истинска причина?
Той сдържа упрека в гласа си.
— Какво правиш тук?
За кратко изпита надеждата, че има право. Зиновия коленичи. Не вдигна лице към него. Каза:
— Симон, нека твоят Бог те благослови. Ти си научил за смъртта на моя съпруг, сигурна съм. Той беше убит от ръката и по волята на Рим. Това ти може би не го знаеш. Утре се връщам в Палмира и ще вляза там, както трябва да влезе една царица. Но преди това идвам, за да изпълня обещанието си към теб. Обещание, което ти дадох, раждайки се в езерото в пустинята. Това обещание никога не ме е напускало. Когато дойдох при теб в Дура Еуропос и когато… беше, за да го изпълня. Боговете от пустинята и твоят Бог не пожелаха да стане така. Сега всичко е възможно. Стани мой съпруг. Влез в Палмира, както трябва да влезе един цар.
Смайването беше толкова голямо, че блокира разсъдъка му и прогони думите.
За миг той не представляваше нищо. Нито плът, нито човек. Нито гняв, нито радост.
Само една празнота, в която отекваха думите, които излизаха от устата на Зиновия.
Все така с наведена глава, тя каза още:
— Стани мой съпруг, Симон. Стани цар на Палмира, ти, който беше Шаваад, ти, който аз обичам повече от всичко. Най-после ще спра да живея в лъжа и ще стана чистотата, която ти обичаш.
Тези думи го събудиха. Той започна да разбира.
Откри хилядите дяволски глави, които криволичеха в желанието на Зиновия. Те бълваха гнусен дъх, който вече го обгръщаше.
Тогава Бог му върна възможността да говори. Той извика:
— Не тук! Не богохулствай в Божия дом. Твоята лъжа ще спре едва когато ти станеш робиня на Христос!
Тя вдигна глава към него с неразбиращ поглед. Той размаха ръце към изображенията на Исус Спасителя, нарисувани по стените.
— Не за мен трябва да се омъжиш, а за него. Него трябва да обичаш. На него трябва да се подчиняваш. Не на мен!
— Но, Симон, това пак ще бъде лъжа. Аз обичам не твоя бог, а теб.
Той кипна.
— Не осквернявай този дом с подобни думи! Ти си невежа, невежа! Писано е: „Нека онзи, който има жена и деца, братя и сестри, ги намрази, защото неговата омраза ще бъде тяхното добро в Божията любов.” Само Господ Бог и неговият син Исус Христос, безумна невежа жено, могат да бъдат обичани!
Нараненото му лице го болеше, толкова силно крещеше. Обаче демоните са така замислени от дявола, че нищо никога не може да ги разубеди да вършат пъклените си дела.
Тя протегна ръце в нещо подобно на молитва. Разбули лицето, устата и блестящите си от сълзи очи. Запрати към него неземната си хубост като злокобен голям облак.
— Симон! – започна да моли тя. – Симон, моята любов ще бъде толкова лека, че няма да ти тежи! Твоят бог ще бъде приет радушно в Палмира. Ти ще бъдеш изпълнител на неговата воля. Рим е твой враг, колкото и мой, и аз ще те подкрепя срещу него. Палмира ще бъде градът на християните. Вие вече няма да се страхувате нито от оскърбленията, нито от жестокостите. Ти ще можеш да управляваш своя народ от вярващи според вашия закон! Ще имаш пари, колкото са ти нужни, за да изградиш щастието на хората. Палмирският дворец ще стане най-красивата и най-голямата християнска къща на света. А аз, твоята съпруга, о Симон, любов моя, ще бъда покорна.
Тогава тя направи нещо, което спря дъха му.
Изпълзя до краката му.
Повдигна неговата тога и прегърна прасците му, погали коравата и унищожена от кладата кожа. Целуна глезените му.