Царицата на Палмира [Златните вериги]

— Така го намерих.

Аврелиан издърпа рулото от мъртвите челюсти и разви писмото. Почеркът беше красив, но посланието беше написано на гръцки, а не на латински език.

„Цезар, твоят посланик толкова добре изпълни задачата си, че може да се върне и да ти предаде моя отговор.

Знай, че царицата на Палмира царува над Антиохия и Емеса, над целия Ориент, който тя завоюва от лапите на персиеца Шапур. Шапур държи твоя баща при себе си. Убийството на моя съпруг, извършено от неговия син в твоя чест, ми дава свободата да използвам това завоевание, както намеря за добре. Тук Рим вече няма права.

Утре принц Вабалат, син на великия Оденат и Зиновия, ще укрепи царството на своя баща, каквото е желанието на боговете.

Зиновия, деспойна на Палмира, василевса* на целия Ориент.“

[* Василевс е византийска титла, използвана от византийските монарси. Равнозначна е на цезар и император. През Средновековието славянската титла „цар“ се е разглеждала като еквивалентна на „василевс“. – Б.р.]

— Как се снабди с този череп? – попита Аврелиан.

Максим се усмихна.

— По най-простия начин на света. Идващ от Антиохия трибун мина през нашия бивак. Той пренасяше инкрустиран кожен сандък, изпратен до Галиен. „Подарък от палмирската царица за цезаря”, съобщи ми той. И трябваше непременно да го връчи лично, според строгата заповед на царицата. Тъй като току-що бяхме научили за убийството на цар Оденат, това ме заинтригува. Не беше ли странно, че царицата в траур изпраща подарък на цезаря? През ума вече ми беше минало, че самата Зиновия може би стои в основата на убийството на своя съпруг. Струваше ми се, че това отговаря на описанието, което й даваха завръщащите се от Ориента. Енергична и властна жена, колкото красива, толкова и добър воин, която изпитва удоволствие от властта подобно на мъж.

Максим спря, засмивайки се саркастично.

— Бях се заблудил. Аз лесно се заблуждавам по отношение на жените, нали?

Аврелиан не реагира на намека. Без изобщо да издава чувствата си, той напъха черепа в торбата.

— Пулиний е тук от няколко дни. Това послание сигурно ще го заинтересува.

* * *

— Цезар е още по-луд, отколкото мислим! – измърмори Пулиний, отвръщайки очите си от татуировката. – Прибери този ужас, префект Максим. Никога не съм изпитвал влечение към тези извратени шеги, които ориенталците толкова обичат. Ох, какъв кретен е тоя Галиен! Когато искаш да убиваш, не проваляш работата! А сега…

Той прочете писмото на Зиновия, сви устни и кимна с глава, преди да го върне на Аврелиан.

— „Василевса на целия Ориент!” Свещена царица на цариците! Ето една титла, за която никой не би помислил – изкоментира той неприязнено. – Всичко това написано на гръцки, за да оскърби Рим още повече.

— Или за да се подиграе на Галиен, който толкова обича всичко гръцко – подсказа Максим през смях.