Царицата на Палмира [Златните вериги]

В продължение на четири дни те лагеруваха, без да палят огън, в гора, близо до стана, за да проучат маршрутите на Галиен Цезар. Един след друг те се предрешаваха като обикновени легионери, за да събират лагерни слухове. Една сутрин легатът от Далмация се върна с добра новина. Цезарят бил станал в лошо настроение. А в подобни моменти Галиен беше в състояние да не излезе от палатката си целия ден. Точно такъв случай чакаха те.

Още от началото се бяха споразумели, че тяхното съзаклятие е нерушимо. Всички заедно трябваше да нападнат цезаря и да носят тежестта на неговата смърт.

Тогава Максим заяви:

— Ако влезем в лагера с легионерските си туники, бързо ще ни открият. Мнозина вече ни познават по лице и сигурно се чудят защо не ни намират нито в палатките, нито на проверките. Сигурен съм, че е така и че има такива, които си задават въпроси. Ако, обратното, се покажем такива, каквито сме, и минем през тайната врата, това ще предизвика много шум и учудване. Галиен веднага ще бъде предупреден и ще застане нащрек. Когато приближим до него, ще бъде заобиколен от цял декурион.

Един от офицерите отбеляза:

— Тогава ние ще се бием. Трябва да бъдем по-добри и по-силни от един декурион!

— Ние бяхме готови за това още от началото – додаде друг. – Всички заедно, около главния военачалник. Ние трябва да споделим кръвта на Галиен.

Всички се съгласиха. Аврелиан възрази:

— Аз мисля като префект Максим. Ако сме принудени да се бием, ще оставим на Галиен възможността да избяга. Немислимо е да рискуваме. Нещо повече, не искам да се бия с римски войници. Искам живота на цезаря, само неговия.

Той млъкна, почака да му възразят, но това не се случи.

— Ще отида с префекта – реши той. – Само аз ще взема кръвта на Галиен Цезар. Вие ще стоите до тайната врата на лагера, за да се появите, щом виковете известят, че нашият дълг е изпълнен.

Нямаше повече обсъждания. Всички имаха усещането, че Луций Домиций Аврелиан току-що беше дал своята първа заповед като август.

* * *

Пристигането им – и двамата караха колесниците си, демонстрирайки целия блясък на своя чин, предизвика изненада, но не и подозрение.

По искане на Аврелиан един центурион ги придружи веднага до палатката на Галиен. Там Галиен Цезар ядеше заедно с няколко жени, докато един роб му четеше афоризми на гръцки. Той стана от постелята си, когато те влязоха, и нададе викове, които трябваше да бъдат приятелски.

Максим забеляза, че пазачите, с изключение на декуриона на пост, не бяха в палатката. Самият Галиен беше облечен единствено със сутрешната си туника и на пояса му не се виждаше никакво оръжие.

Както обикновено, той беше надменен, сигурен в себе си и малко лицемерен. Заради брадата, която оставяше открити брадичката и устата му, той повече от всякога изглеждаше сърдит и вироглав.