Царицата на Палмира [Златните вериги]

— Много прилича на това. От онова, което си позволих да видя!

Тогава Галиен, истински заинтригуван, отвори торбата и мушна в нея ръка.

Смръщи вежди с отвращение и без да вади изсушения череп, се обърна към Аврелиан. Не му се налагаше да задава въпроси. Главният военачалник му отговори, без да се разделя със спокойствието си:

— Посланикът и посланието, Галиен. Палмирската царица ти благодари за убийството на нейния съпруг.

Преди Галиен да успее да направи някакъв жест, Аврелиан беше до него, а острието на широкия му къс меч вече режеше гърлото му. Максим беше скочил, сграбчвайки ръцете на Галиен и дърпайки ги зад гърба му. Писъкът на жените заглуши ръмженето на Аврелиан:

— Ти извърши последното си престъпление, цезарю. Най-глупавото. Моли боговете за тяхната милост.

Галиен се бореше с ненужна ярост. С едно движение на китката Аврелиан му отсече гърлото, отскачайки назад, едновременно с Максим, за да не ги изцапа кръвта.

Женските викове отекнаха отново от кожената завеса на палатката. Цезарят залитна, притисна ръце към раната си. Максим срещна изумения поглед на постовия на вратата.

Той не беше издал и звук. И като че ли нямаше намерение да направи и жест. Галиен залитна в неговата посока, преди да се строполи. Той дишаше с дрезгаво хриптене, с очакващи очи, уста, удавена в кръв, която вече го задушаваше.

Навън се чу врява. Обаче никой не се осмели да влезе. След миг останалите съзаклятници щяха да бъдат там.

Годините на борба най-после бяха свършили.

Максим застана до Аврелиан, който съзерцаваше равнодушно агонията на своя враг.

— Онова, което разказват в долнопробните римски квартали, е вярно – прошепна той. – По-лесно е да убиеш някой цезар, отколкото да бъдеш помилван от него.