Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
— Не.
— Дори и да не приемате за доказателство черупката на доктор Грант, можете да го докажете със собствените си данни. Погледнете диаграмата за ръста на прокомпсогнатусите. Арнолд ще ви я покаже на екрана.
— Забелязвате ли нещо? — попита Малкълм.
— Това е разпределение на Поасон — каза Ву. — Нормална крива.
— Но вие споменахте, че сте създали три отделни серии прокомпсогнатуси. На интервали от половин година.
— Да…
— Тогава би трябвало да получите диаграма с пикови стойности за всяка от трите серии, които сте създали — каза Малкълм, докато натискаше клавишите. — Ето такава.
— Само че не получихте такава диаграма — продължи Малкълм.
— Вашата отразява състоянието при увеличаваща се популация. Вашите прокомпсогнатуси се размножават.
— Не проумявам как — поклати глава Ву.
— Те се размножават, а също се отнася и за отниелиите, маязварите, хипсилофодонтите и велоцирапторите.
— Божичко — сепна се Мълдун. — Има раптори, които се разхождат на воля из парка.
— Е, не е чак толкова страшно — каза Хамънд, загледан в екрана.
— Имаме увеличение само при три вида… добре де, при пет. При два от тях увеличението е много малко…
— Какво приказвате! — извика Ву. — Не знаете ли какво означава това?
— Разбира се, че зная, Хенри — каза Хамънд. — Това значи, че не си си свършил работата както трябва.
— Не е вярно.
— Пуснал си в парка динозаври, които се размножават, Хенри.
— Но всички те са женски — възрази Ву. — Не е възможно. Сто на сто има някаква грешка. Пък и виж цифрите. Слабо покачване на броя на големите животни при маязаврите и хипсилофодонтите. И голямо увеличение на броя на дребните животни. Просто няма смисъл. Сигурно е грешка.
Радиостанцията пак изпука.
— Всъщност не е така — чу се гласът на Грант. — Според мен тези цифри потвърждават, че наистина има размножаване. На седем различни места по острова.
Местата за гнездене
Небето все повече притъмняваше. В далечината проехтя гръмотевица. Грант и останалите от групата се взираха в екрана на таблото, облегнати на вратите на джипа.
— Места за гнездене ли? — не повярва Ву.
— Гнезда — уточни Грант. — Ако приемем, че средният брой на яйцата в едно люпило е между осем и дванайсет, тогава данните показват, че компитата имат две гнезда, рапторите — също две гнезда, а отниелиите, хипсилофодонтите и маязаврите — по едно гнездо.
— Къде се намират тези гнезда?
— Трябва да ги намерим — рече Грант. — Динозаврите правят гнездата си на уединени места.
— Но защо едрите животни са толкова малко? — чудеше се Ву. — Ако съществува гнездо на маязаври с осем до дванайсет яйца, би трябвало да има осем или дванайсет новородени маязаври. Не само един.
— Така е — съгласи се Грант. — Само че рапторите и компитата се разхождат свободно из парка и вероятно се хранят с яйцата на по-големите животни… а може би изяждат и новоизлюпените.
— Но ние никога не сме виждали такова нещо — възрази Арнолд по радиото.
— Рапторите са нощни животни — поясни Грант. — Някой от вас наблюдава ли парка нощем?
Последва дълго мълчание.
— Така си и знаех — каза Грант.
— И все пак няма логика — рече Ву. — Петдесетте допълнителни животни не могат да се изхранят само с две гнезда яйца.
— Не могат — съгласи се Грант. — Предполагам, че ядат и нещо друго. Вероятно дребни гризачи. Плъхове и мишки.
Отсреща пак замълчаха.
— Ще ви кажа как е било — продължи Грант. — Когато сте дошли на острова, плъховете са ви създавали главоболия. Но с течение на времето проблемът се е решил от само себе си.
— Да. Така е…
— И не ви е минавало през ум да потърсите причината.
— Просто предположихме… — започна Арнолд.
— Вижте какво — прекъсна го Ву, — все пак налице е фактът, че всички животни са женски. Няма как да се размножават.
Грант също беше мислил по въпроса. Наскоро беше чул за едно любопитно западногерманско изследване, в което според него се криеше отговорът на загадката.
— Когато сте изработвали веригата на динозавровата ДНК, сте използвали различни отрязъци, нали? — попита Грант.
— Да — потвърди Ву.
— А за да направите цялата верига, не ви ли се е налагало да включите и фрагменти от ДНК на други видове?