Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
— Ще се опитам да ти намеря една — рече Джанет. — Както и да е, за утре съм ти уредила късно освобождаване на стаята, така че да платим само за една нощувка. Виждаш ли как постоянно се грижа за парите ти? Между другото, как е лелята на Надин?
Мигновено минах на режим „параноя“ — какви са шансовете да подслушват телефонния ни разговор. ФБР би ли имало нахалството да подслушва телефона на Джанет? Изключено! Да се подслушва нечий телефон не е никак евтино, а и на този номер никога не обсъждахме кой знае какви важни неща, освен ако федералните не търсеха начин да ме опандизят в качеството ми на човек, неспазващ сексуалните норми, или на изперколясал наркоман. Ами англичаните? Възможно ли е МИ6 отсега да ме следят за престъпление, което дори не съм извършил още? И това е изключено! На тях не им ли стига ИРА? Какво им пука за някакъв си Вълк от Уолстрийт и за пъклените му намерения да корумпира една пенсионирана даскалица? Ни най-малко. И успокоен, че разговорът ни не се подслушва, й отвърнах:
— Бомба е. Току-що я оставих пред жилището й. Тук така им викат на апартаментите, Джанет.
— Ти да не се ебаваш с мен, Шерлок? — рече гаднярката.
— У-у, пардон, да го еба! Забравихме, че сте прословута световна пътешественичка! Както и да е, налага ми се да остана в Лондон още един ден. Имам си още малко работа. Така че потвърди още една нощувка и организирай лиърджетът да ме чака на Хийтроу в петък сутринта. Предупреди пилота, че ще направи обратния курс още същия ден. Патриша ще се прибере в петък следобед, окей?
С типичния за Джанет сарказъм:
— Както кажеш, шефе — защо винаги влагаше такова презрение в шефе? — но не виждам защо точно мен трябва да будалкаш за причината, поради която оставаш в Лондон още един ден.
Тя пък откъде знаеше? Толкова ли ми личеше, че искам да се надрусам с куалудите насаме, далеч от любопитните очи на швейцарските банкери? Не, просто Джанет си ме знаеше прекалено добре. В това отношение не падаше по-долу от Графинята. Но понеже Джанет не я лъжех толкова, колкото лъжех жена си, тя много по-точно можеше да предугади каква нова щуротия съм намислил.
И въпреки всичко изпитах нуждата да я излъжа:
— Няма да удостоя изказването ти с отговор. Но след като така или иначе повдигна въпроса, чакай да те използвам по предназначение. Тук, в Лондон, има един адски нашумял нощен клуб на име „Анабел“. Разправят, че в него не можело да се припари. Така че запази ми най-добрата им маса за утре вечер и им кажи да ме чакат с три бутилки „Кристал“40 в кофички за лед. Ако имаш някакъв проблем…
— Хайде сега да не се обиждаме — прекъсна ме Джанет. — Масата ви ще ви очаква, сър Белфърт. Но не забравяйте, че знам произхода ви и че Бейсайд не се слави особено с аристокрацията си. Други желания ще имате ли, или само това е за утре вечер?
— Леле, ама и ти си велика работа, Джанет! Знаеш ли, тъкмо се бях наканил да обърна нов лист по женска линия, но след като ти ме подсети — я вземи да поръчаш две „сини чипчета“ — една за мен, една за Дани. Или пък, за всеки случай, нека да са три, в случай че една се окаже смотана! В чужбина човек никога не знае какво ще му цъфне на вратата. Аз, всеки случай, изчезвам. Ще сляза за малко долу до фитнеса, после отивам на пазар по Бонд Стрийт. Нали трябва да зарадвам татенцето, като му дойде сметката идния месец! Сега бързо, преди да съм окачил слушалката, кажи ми какъв страхотен шеф съм и колко много ме обичаш и страдаш по мен!
С абсолютно равен и безжизнен тон:
— Ти си най-страхотният шеф в цял свят. Обичам те, липсваш ми и без теб не мога да живея.
— Така си и знаех — рекох закачливо. После пуснах слушалката, без да й кажа „довиждане“.
Глава 17.
Майстор-фалшификаторът
Точно след трийсет и шест часа чартърният ни лиърджет се вдигна от Хийтроу с писък и рев на изтребител и се заизкачва в сутрешното петъчно небе. Леля Патриша седеше до мен с изписан по лицето й пълен ужас. Кокалчетата на ръцете й бяха побелели от стискане на страничните облегалки. През трийсетте секунди, през които я наблюдавах, премигна само веднъж. Изпитвах определено чувство за вина, че я подлагам на подобни изживявания, но имах ли друг избор? Просто повечето хора не намират за никак забавно да се напъхаш в петметров кух патрон и да те изстрелят във въздуха със скорост осемстотин километра в час.
40
Прочута марка шампанско, струващо към 150 лири в специализираните лондонски магазини и докъм 650 лири в някои централни заведения в града. — Б.пр.