Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Роланд Франкс се втурна към мен и сграбчи ръката ми преди даже да съм успял да я повдигна. Започна да се ръкува енергично. Засмя се до уши и рече:
— А, Джордан, Джордан — с теб трябва незабавно да се сприятелим! Жан Жак толкова много ми разправя за теб. Какви прекрасни авантюри си имал в миналото си и какви били плановете ти за бъдещето. Толкова много неща имаме за обсъждане, а времето ни е съвсем ограничено, нали?
Кимнах щастливо, макар и леко съкрушен от топлотата и обема му, понеже моментално ми допадна. В него имаше нещо много честно, много откровено. Имаше вид на човек, комуто можеш да се довериш.
Роланд ме отведе до тапицирания в черна кожа диван, направи ми знак да седна, после седна на съответния фотьойл. Извади от сребърна табакера една цигара без филтър, почука я от едната страна, за да се слегне тютюнът, извади от джоба на панталона си сребърната запалка, която явно бе комплект с табакерата, щракна я и наклони леко глава да не го опърли петнайсетсантиметровият газов пламък. После дръпна яко от цигарата.
Гледах го, без да кажа нищо. След като минаха поне десет секунди, той изпусна въздух, но почти без никакъв дим. Невероятно! Къде го скри?
И тъкмо щях да го попитам, но той ме изпревари:
— Разкажи ми за пътуването си от Щатите дотук. За него направо вече се носят легенди. — Намигна ми, изви нагоре длани и сви рамене, в смисъл: „Какво да си говорим, аз съм обикновен човечец и за мен на този свят има само една жена — моята прекрасна съпруга!“ После забели очи. — Пък и много неща научих за брокерската ти фирма и за компаниите, които притежаваш. Страхотно постижение за млад човек като теб! Бих казал, че ти си си още момче, а пък…
Майстор-фалшификаторът заби на темата колко млад и чудесен съм бил, но нещо не можах да проследя мисълта му. По-интересно ми беше да наблюдавам огромните му, провиснали като на булдог бузи, които се люлееха, сякаш бяха платноходка върху бурен океан. Роланд имаше интелигентни кафяви очи, ниско чело и дебел нос. Кожата му беше изключително бяла, а главата му направо израстваше от гръдния кош, без всякакъв врат. Косата му бе тъмнокестенява, почти черна, сресана право назад върху овалния му череп. Първоначалното ми впечатление се потвърди: този човек излъчваше определена вътрешна топлота, жизнеността на човек, който се чувства удобно в собствената си кожа, която, между другото, щеше да стигне за тапицирането на цяла Швейцария.
— … та това е всичко, казано накратко, приятелю. Нали именно на формата се дължи разликата в нещата. Или, както се изразявате вие в Америка, номерът е да не забравяме точката над i-то и чертичката през t-то, не е ли така? — попита с усмивка майстор-фалшификаторът.
Долових само края на изказването му, но и той ми стигаше: всичко се свежда до хартиената следа. И с по-вдървен тон, отколкото обикновено ползвам, му отговорих:
— Напълно съм съгласен с теб, Роланд. Винаги съм се гордял с това, че съм внимателен и че гледам реалистично на света, в който действам. Хора като нас просто не могат да си позволят да грешат. Подобен лукс е разрешен единствено на жените и децата. — От мен направо се лееше мъдрост, но вътрешно се молех да не е гледал „Кръстникът“. Неловко ми беше донякъде да се правя на Дон Корлеоне, но веднъж почнал, спиране нямаше. Във филма има такъв страхотен диалог, че плагиатството ми идваше някак си естествено. Пък нали и моят живот не беше кой знае колко по-различен от този на Дон Корлеоне? Никога не обсъждах бизнес по телефона; доверявах се само на изключително тесен кръг от стари, доказани приятели; плащах данъка си на политици и полицаи; и на мен „Билтмор“ и „Монро Паркър“ ми снасяха месечни контрибуции…; и още куп други подробности. За разлика от мен обаче, Дон Корлеоне не беше обладан от безмилостна пристрастеност към дрогата, нито се оставяше толкова лесно, колкото аз, да бъде манипулиран от някоя страхотна блондинка. Е, това си бяха моите лични ахилесови пети, ама кой пък е идеален?
Явно не доловил плагиатството, той отвърна:
— За млад човек като теб прозрението ти е изключително точно. И аз съм абсолютно съгласен с думите ти. Сериозният мъж наистина не бива да допуска грешки. И точно на тази тема ще се съсредоточим с теб днес. Както виждаш, приятелю, мога да съм ти изключително полезен и да изпълнявам много роли за теб. Предполагам, че отсега си наясно с по-ежедневните дейности, които имам предвид, от рода на следенето на документацията и попълването ма фирмените формуляри. Така че с тях няма защо да си губим времето. Въпросът е: откъде да започнем? Какво точно си намислил, млади ми приятелю? Кажи ми, че да знам как да ти помогна.