Вълка от Уолстрийт

Зяпах през прозорчето и се мъчех да проумея събитията от последните трийсет и шест часа. Обичта към жена ми си беше съвсем истинска. Тогава от какъв зор върших всички ония ужасни неща? Дрогата ли ме тласна да ги сторя? Или пък самите действия ме караха да поемам дрога, че да не страдам от толкова голямо чувство за вина? Извечен въпрос, като онзи за кокошката и яйцето. Въпроси, от които можеш да откачиш.

В този миг пилотът предприе остър ляв вираж и слънчевите лъчи избухнаха по ръба на дясното крило, нахлуха в салона и насмалко да ме изхвърлят от креслото ми. Отместих поглед от ослепителната светлина и хвърлих око на леля Патриша. Горкичката! Още си беше вкаменена като статуя, стиснала облегалките, в състояние на причинена от лиърджета кататония. Можех поне малко да се опитам да я поуспокоя, та викнах над рева на двигателите:

— Как ти се струва, лельо Патриша? Малко по-различно е от това да летиш с някоя авиолиния, нали? Тук завоите наистина ги усещаш, а?

Хвърлих поглед и към Дани — мръсното копеле още спеше! Невероятно!

Прехвърлих наум графика за започващия ден и целите, които си бях поставил. С Патриша не очаквах да има какъвто и да било проблем. Просто трябваше да я вкарам и изкарам от банката с максимална бързина. Да се усмихне на дежурните камери, да сложи два-три подписа, да им даде копие от паспорта си и толкоз. Щеше да се е прибрала в Лондон преди четири следобед. Само след седмица щеше да получи кредитната си карта и да започне да жъне плодовете на това, че е мое подставено лице. Напълно заслужено!

Щом свършехме с Патриша, щях да проведа кратка среща със Сорел, да уточним някой и друг нерешен въпрос и да начертаем някакъв предварителен график за тайното прехвърляне на „сухото“. Смятах да започна с пет милиона, най-много с шест, и постепенно да увеличавам. Имах си наум неколцина души в Щатите, които щяха да осъществят самото тайно пренасяне на парите, но с тия работи щях да се занимавам чак след като се приберях.

Ако е рекъл Господ, щях да приключа с всичко още днес и да хвана ранен полет от Швейцария за Щатите на другата сутрин. Прекрасна мисъл! Обичах жена си! А и щях да гушна най-после и Чандлър. Какво друго да ви кажа? Чандлър нямаше грешка! Нищо, че само спеше, акаше и пиеше затоплена изкуствена кърма. Отсега й личеше, че от нея ще излезе някой гений! Да не ви разправям пък каква красавица беше! С всеки изминат ден все повече заприличваше на Надин. Идеална работа, точно както я бях намислил.

Засега обаче трябваше да си мисля единствено за предстоящите задачи, най-вече за срещата ми с Роланд Франкс. Доста разсъждавах върху казаното от Сорел и стигнах до извода, че човек от рода на Роланд Франкс направо може да е Божи дар. Надали нещо можеше да ми се опре, докато имах в ъгъла си спец по създаването на документи в подкрепа на идеята за достоверно опровержение. Първата и най-явна изгода бе, че ще мога да използвам офшорните си сметки за сделките, разрешени от Правило S, тоест да не изчаквам двете години, изисквани от Правило 144. Стига Роланд да ми създадеше компании-черупки със свещения дъх на легитимни офшорки, щях да използвам Правило S, за да финансирам някои от собствените ми компании, най-важна сред които бе „Долар Тайм“. Точно това възнамерявах да обсъдя най-подробно, заедно с други работи.