Вълка от Уолстрийт

— … и така, на колене и лакти, увивахме фишовете с монети, та да можем да платим за шампоана за фризьорския й салон. Дотам бяхме стигнали. И когато изгубих всичките си пари, мислех, че Дениз ще ме зареже. Тя бе млада и красива, а аз бях най-обикновен неудачник. Независимо от мнението ти за мен, Патриша, аз никога не съм се чувствал сигурно спрямо жените. Та когато първоначално започнах да печеля от месото, надявах се, че това поне ще е някаква компенсация за недостатъка ми. И когато се запознах с Дениз, реших, че ме е харесала заради колата ми. Щото тогава карах едно компактно червено порше, което за един двайсет и нещо годишен келеш си беше голяма работа, особено ако произхождаше от бедно семейство. Честна дума ти казвам, още като видях Дениз, и загубих и ума, и дума. Тя направо бе като някакво видение. Абсолютно разкошна красавица! Сърцето ми спря, кълна ти се, Патриша. Тоя ден бях с камиона си и бях тръгнал да продавам месо на собственика на фризьорския салон, в който Дениз работеше. Та бая гонитба падна из салона и поне сто пъти я молих да ми даде номера на телефона си, но тя все ми отказваше. Тогава запраших с пълна газ към къщи, метнах се на поршето и се изтъпаних точно пред салона, че да се спъне в мен като си тръгва! Кажи ми, моля ти се — ухилих се гузно на Патриша, — кой човек с поне капка достойнство би постъпил по този начин? Голямо говедо бях, вярвай ми! Но най-смешното в цялата работа е, че откакто създадох „Стратън“, всеки американски келеш смята, че има право по рождение да притежава ферари, щом навърши двайсет и една. — Поклатих глава и забелих очи.

А Патриша се засмя и отвърна:

— Силно се съмнявам, мили мой, да си бил първият мъж, завтекъл се за скъпата си кола при вида на някое красиво момиче. А и подозирам, че няма да си и последният. Между другото, ние сме съвсем наблизо до онази част на Хайд Парк, наречена „Ротън Роу“, където младежите разхождали конете си пред очите на младите дами с надеждата някой ден да се озоват в кюлотите им. — Патриша тихичко се изкикоти на собственото си изказване и добави: — Тая игра е измислена далеч преди теб, скъпи.

Усмихнах се скромно.

— Добре, така да е. Но от това не се чувствам по-малко глупав. Останалата част от живота ми… ти е добре известна. Най-гадното обаче беше, когато зарязах Дениз заради Надин и вестниците го разтръбиха до възбог. Сигурно е било адски кошмарно за Дениз! Ами че тя беше само на двайсет и пет, когато я зарязах за тая млада топ манекенка. А вестникарите я описваха като някаква стара хайлайфна дама, която си е загубила сексапила — с една дума, че я заменях за друга, по-млада мацка, у която все още е останал някакъв живец! Такива работи стават непрекъснато на Уолстрийт, Патриша.

Само исках да ти обясня, че и Дениз беше млада и красива! Не виждаш ли къде е иронията? Богатите мъже поначало изчакват, преди да подменят първите си съпруги. Ти си умна жена и разбираш за какво ти говоря. Такива са порядките на Уолстрийт и, както ти самата каза, тая игра са я измислили далеч преди аз да се появя. Но в моя живот всичко протича забързано. Пропуснах двайсетте и трийсетте си години и направо подкарах четирийсетте. А точно през двайсетте и трийсетте стават събития, които оформят мъжкия характер. Определени битки, Патриша, през които всеки трябва да премине, ако иска да разбере дали е мъж, или не. А аз ги прескочих. И сега съм юноша в мъжко тяло. Родил съм се с определени дарби — от Бога, — но ми липсва емоционалната зрялост да ги използвам правилно. С други думи, открай време съм нещастие, което всеки момент може да се случи. Бог ми е дал половината уравнение — способността да ръководя и да виждам нещата по-ясно от повечето хора. Но не ме е благословил с въздържанието и търпението, необходими за правилното приложение на тази ми способност. Та говорех за Дениз: където и да стъпеше, хората я сочеха с пръст: „А, това е онази, дето Джордан Белфърт я заряза заради момичето от рекламата на «Милър Лайт»“. Истина ти казвам, Патриша: заслужавах с камшици да ме бият за това, което сторих на Дениз. И няма значение, че съм го направил, щото съм бил на Уолстрийт или на Мейн Стрийт. Няма нито едно шибано оправдание за постъпката ми. Изоставих едно добро и красиво момиче, което бе неотлъчно с мен и през най-трудните години, което заложи бъдещето си на мен. А в мига, в който й дойде печелившият билет, аз взех, че й го скъсах. Да знаеш, че за тая работа ще горя в пъкъла, Патриша. Напълно заслужено, при това. — Поех дълбоко въздух: — Нямаш представа колко зор видях да оправдая постъпката си, да припиша поне част от вината на Дениз. Но така и не успях. Някои неща са си изначално лоши, та както и да ги гледаш, ако щеш и от хиляда различни ъгъла, все стигаш до един и същи извод, а именно, в конкретния случай, че съм се проявил като пълен гаден негодник, изоставил първата си жена заради друг чифт още по-дълги бедра и малко по-хубаво лице. Виж какво, Патриша, знам, че може и да ти е трудно да си обективна в цялата тая работа, но подозирам, че жена с твоя характер може да гледа на нещата така, както трябва да се гледат. Голата истина е, че на Надин никога няма да вярвам така, както вярвах на Дениз. И никой не може да ме убеди в противното. Може би след четирийсет години, когато сме стари и побелели, ще мога да си помисля дали да й имам доверие. Но надали и тогава ще стане.