Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Усмихнах се и рекох:
— Жан Жак ми каза, че мога да ти имам пълно доверие и че си най-големият майстор в своята област. Така че дай да не се занимаваме с общи приказки, а да приемем от самото начало, че двамата ще си сътрудничим в продължение на много години.
Спрях за миг да дам възможност на Роланд да отвърне със задължителното кимване и усмивка на покровителственото ми изказване. Никога не съм си падал по подобни изказвания… но понеже за пръв път се изправях лице в лице пред истински майстор-фалшификатор… просто реших, че сега моментът е напълно подходящ.
Както и очаквах, Роланд изви леко нагоре крайчетата на устните си и почтително кимна. После пак дръпна яко от цигарата и започна да пуска идеални кръгчета. Красота! Безупречни кръгчета от светлосив дим, около пет сантиметра в диаметър, които плаваха из въздуха без никакво усилие.
Усмихнах се и казах:
— Чудесни кръгчета правиш, Роланд. А можеш ли да ми обясниш защо швейцарците толкова обичат да пушат? Нищо лошо не искам да кажа — пуши си, щом ти харесва. Собственият ми баща с един от най-великите пушачи на всички времена, така че уважавам пушачите. Швейцарците обаче имат някакво по-специално, по-възвишено отношение към пушенето. На какво се дължи то?
Роланд сви рамене и отговори:
— Преди трийсет години и в Америка беше същото. Но вашето правителство се смята за длъжно да си завира гагата там, където не й е мястото, включително в правото на индивида да изпитва едно просто мъжко удоволствие. Започна се една пропагандна война против пушенето, която — слава Богу! — още не е прекосила Атлантика. Не е ли крайно неуместно едно правителство да решава кой какво може да вкарва в собственото си тяло? Ами че те утре ще започнат да ни казват и какво да ядем! — Засмя се и доволно потупа огромния си корем. — А дойде ли този ден, приятелю, пъхвам дулото на пистолета в устата си и опъвам спусъка!
Позасмях се и аз, поклатих глава и махнах с ръка, един вид: „Хайде де, не си пък чак толкова дебел!“ После рекох:
— Добре. Ти отговори на въпроса ми и в думите ти има много резон. Правителството на Съединените щати наистина се меси прекалено много във всички области на живота и именно по тази причина сега седя насреща ти. Но все още ме притесняват ред аспекти на правенето на бизнес в Швейцария, най-вече поради непознаването на вашия свят — светът на офшорното банкиране имам предвид — и това страшно ме изнервя. Заклет привърженик съм на мисълта, че знанието прави силата, Роланд, а в ситуацията, в която се намирам, при тези невероятно високи залози, недостатъчното знание направо те осъжда на провал. Така че първо трябва да науча куп неща. А всеки човек понякога се нуждае от наставник и ти си призван да изпълниш именно тази роля. Нямам и най-малката представа как да действам в рамките на националното ви законодателство. Кои неща се смятат за табу например? Къде минава границата на разумната преценка? Кое се смята за безразсъдство и кое — за благоразумие? За мен е много важно да знам всичко това, Роланд, за да не се навра между шамарите. Трябва да познавам банковото ви законодателство до последната буква. Ако е възможно, ще ми се да прочета минали присъди, да видя за какво са били осъждани хората преди мен, къде са сбъркали, та да не повтарям и аз същите грешки. Почитател съм на историята, Роланд, и твърдо вярвам, че ако не познаваш грешките на миналото, си осъден да ги повториш. — Точно това направих навремето — изучих старите съдебни протоколи, — когато създавах „Стратън“, и ползата се оказа незаменима.
— Още едно прекрасно прозрение, млади ми приятелю — похвали ме Роланд. — С най-голямо удоволствие ще ти събера необходимата информация. Но мисля, че още отсега мога да осветля някои от тези неща. Виж какво, почти всички проблеми, които американците си имат с швейцарската банкова система, всъщност не произтичат от тази страна на океана. Веднъж стигнали дотук, парите ти ще потънат в цяла дузина най-различни корпорации извън полезрението на вашето правителство и без да вдигат някакви червени семафори. Доколкото разбрах от Жан Жак, ти тази сутрин си се явил в банката заедно с госпожа Мелър, така ли е?