Вълка от Уолстрийт

— Абсолютно съм съгласна с теб, скъпи — каза Патриша. — Голямо душевно усилие се иска, за да можеш да имаш доверие на жена, явила ти се при подобни обстоятелства. Но това не бива да те измъчва. Цял живот можеш да гледаш Надин през присвити очи и да се чудиш „Ами ако…?“ Накрая всичко това може да се превърне в едно самоизпълняващо се пророчество. В крайна сметка излиза, че при нас най-вече се връща онази енергия, която самите ние разпращаме из вселената. Това е всеобщо правило, скъпи. От друга страна обаче, знаеш какво казват за доверието: за да имаш доверие някому, трябва преди всичко да вярваш в себе си. Ти имаш ли си доверие, скъпи?

Леле, ебаси и въпроса! Прекарах го през мозъчния си компютър и отговорът, който той изплю, никак не ми хареса. Станах от пейката и рекох:

— Налага ми се да се изправя, Патриша. Заседя ли се тъй дълго, левият ми крак направо ме измъчва до смърт. Що не се поразходим известно време? Да вървим към хотела. Искам да видя Спийкърс Корнър. Току-виж заварим някой изправил се на сандъчето си да плюе по Джон Мейджър. Нали той ви е министър-председателят?

— Да, скъпи — отвърна Патриша. Стана и тя от пейката и ме хвана подръка. Тръгнахме по алеята по посока на хотела. И тя най-кротко рече: — А след като изслушаме човека, ще ми отговориш на последния въпрос, нали, скъпи?

Напориста жена, ви казвам! Но как да не я обича човек! Нали ми беше изповедничката!

— Добре, Патриша, съгласен съм. А отговорът на въпроса ти е следният: Не! Аз съм един шибан лъжец, мамя жена си и сменям проститутките така, както другите хора си сменят чорапите — особено когато съм надрусан, а то е през половината време. Но дори и когато не се друсам, пак й изневерявам. Разбра ли? Сега, като знаеш, по-доволна ли си?