Пети документ
Барвиха[23], Подмосковието, октомври 1952 г.
Реших да стоя настрани от конгреса, тъй като симптомите са очевидни. Политбюро е отстранено и е заменено от Партиен президиум, включващ най-малко шестнайсет нищожества, лакеи на Хазаина, които несъмнено ще откликват на всеки негов каприз. Всъщност ясно е, че той възнамерява да ни очисти до един: ново начало с една нова Партия, може би дори с изцяло обновена политическа философия.
Най-зловещото в конгреса е неговата неизменна тема: бдителността. По-точно липсата на такава. Един подир друг на трибуната излизат тъпашки ухилените партийни блюдолизци и заклинателно повтарят едно и също, като катехизис. Бдителност и терор. И, естествено, евреите. Евреите са навсякъде — микроби на обществото, космополити без корен, саботьори в икономиката и вредители в културата, предани слуги на Израел и на ционистко американските си господари. И кой им е позволил на тези паразити да се развъдят, да проникнат във всяко скъпоценно кътче и гънка на съветската действителност — кой друг, ако не службите за сигурност?! Вече чувам да се шушука, че не само съм покровител на евреите, но и че самият аз съм евреин!
И още нещо, истински трън в очите ми. Гадината Поскребишев отново се появи, този път в центъра на вниманието, като председателстващ целия конгрес, докато Стария скромничи на третия или четвъртия ред и приема овациите. Мислех, че съм дал добър урок на П. преди три години. А може би това е някоя шегичка на Началството — да накара гърбавия си наемник да ме обвини в бездействие, а защо не и в предателство. П. е прекалено голям страхливец, за да оспори и една думичка на господаря си, но с удоволствие би излял върху мен цялата злоба, от която ще се пукне!
Така или иначе гордея се, че все още не съм стъпкан. Какво ли не опита старата лисица — особено по време на Мингрелската афера и смяната на моя човек Абакумов с оня гнусен червей Игнатиев! Аз обаче още дишам и съвсем не стоя със скръстени ръце.
Бдителност и терор. Могат да го повтарят ковкото си искат, във всяко изказване пред конгреса. Всъщност едва ли някой съветски гражданин — в това число и Стария — познава по-добре от мен значението на тези две думи!
* * *
Барвиха, Подмосковието, ноември 1952 г.
Сутрешните новини от Прага са много лоши[24]. Ако нямах до себе си сладката предана Нина, наистина можех да рухна. Изглежда дори старият Рудолф[25] напълно се е предал пред нечуваните фалшификации и е направил публични самопризнания. И всичко това в една страна, която доскоро се гордееше със своята така наречена цивилизована демокрация от западен тип и в която няма съветски войски!
Макар че не аз съм този, който трябва особено да съжалява за подобни събития, а по-скоро добре да се поучи от тях. Смятам се за опитен и ловък изпълнител в игричките на Стария, но тази чешка афера ми мирише на гаф. Така е, като не ми дадоха да си помръдна и пръста!
Няма съмнение, че оня хитър арменец Микоян е свършил основното, а приятелчето Лихачов[26] — когото не съм удостоил и с поглед, въпреки покровителството на Началството — е довършил работата. Бога ми, чехите явно не са от толкова здрав материал като стария Костов или проклетия Йосип Броз, „глашатая на Уолстрийт“[27]!
