Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Намираше се достатъчно близо, за да разтърси повечето хора до дън душа, достатъчно близо, за да парализира жертвата си от страх. Ханис Арк се разтревожи от близостта й не повече, отколкото тя от неговата.
Гласът й се надигна като съскане по повърхността на коприна.
— Дръзваш да искаш нещо от нас, от нашата господарка?
Ханис Арк изплющя с ръка и стовари ножа си с всичка сила като закова деформираната ръка на фамулуса за плота. Онази нададе скрибуцащ писък, тъй силен, че сякаш можеше да напука стъклата на витрините и близките каменни стени. Беше писък, какъвто той си представяше, че надават изтръгнатите от най-черните дълбини на подземния свят. Кошмар, събуден за живот.
Ръцете на шестте замахаха яростно, досущ знаменца в силна буря. Събраха се около пленената си другарка, сякаш не можеха да повярват, че е прикована тъй светкавично, цъкаха изумени една към друга на език, който звучеше като трошене на миниатюрни птичи костици.
— Изненадах ли ви? — изви вежда епископът. — Изненадахте се, че най-обикновен нож може да ви нарани?
Онази нададе поредния скрибуцащ писък, достатъчно силен, че да събуди и мъртвите, и започна да дърпа неистово ръката си, за да се опита да се освободи от приковаващия я нож. Синкавите й черни устни се разкривиха в грозна гримаса, оголвайки зъби. Напразно.
Тежкото писалище са разтресе и затрепери, краката му се вдигаха от пода при всяко дърпане на ръката й, докато онази безуспешно се мъчеше да се освободи. Другите шест се заизвиваха във въздуха около нея, беснееха, изпълнени със съчувствие. В един момент я сграбчиха, за да се опитат да я освободят, но от ножа се изстреля светкавица, която ги прониза, принуждавайки ги да я пуснат.
— Какво ми стори? — изскрибуца прикованата.
— Хм, не е ли очевидно — приковах те към писалището си.
— Но как!
— Точно в момента този въпрос едва ли би трябвало да те вълнува. Би трябвало да те занимава само това, че не съм обикновен човек и ще е в твой интерес да проявяваш нужното уважение към мен. Както вече си разбрала, притежавам достатъчно способности, за да се справя с такива като вас седемте, нагли гущерояди. Както и с вашата господарка.
Погледът на ранената заприсвятка, изпълнен с объркване и яростна ненавист.
Ханис Арк се усмихна мрачно.
— Нима Бръшлянената дева сплетница не ти е обяснила поне това, когато те е призовала изпод земята, за да й служиш? Ами — усмивката се разшири, — сигурно е имала причини. Сигурно вие седемте не сте били достатъчно важни за нея.
— Ще страдаш за това — изсъска онази.
— Току-що ти казах, че би било добре да ми демонстрираш повече уважение, а вместо това ти ме заплашваш?
Той се надвеси към фамулуса и впи гневен поглед в подивелите й очи, докато стискаше дръжката на извитата като ятаган сабя, опряна в писалището край десния му крак.
— Заради тази обида ще изгубиш ръката си. Заплашиш ли ме отново, ще се разделиш и със съществуването си.
Направи светкавично мощно движение с ятагана. Острието профуча във въздуха и със светкавична бързина отсече ръката на фамулуса от китката. Освободена, онази започна да се мята и върти, обезумяла от болка, изхвърча назад и се заблъска в каменните стени, събори една стойка с книга отгоре и счупи стъклото на един от шкафовете.
Дланта остана забодена с ножа, а онази част от китката, където се бе врязал ятаганът, бе заклещена дълбоко в плота на писалището.
— О, виж тук, загуби ценна кръв — подигравателно подметна епископът. — Ах, каква загуба, колко жалко.
Другите шест се оттеглиха на безопасно разстояние, или поне така си мислеха, изведнъж станали по-предпазливи, уплашени да не прибързват с отговора.
Щом фамулусът с отрязаната ръка поспря, за да стрелне мъчителя си с убийствен поглед, Ханис Арк я посочи с пръст и й направи знак да се приближи обратно. Онази се понесе към писалището колебливо, разкривените й черти бяха допълнително обезформени от ярост и страх. Ханис Арк забеляза, че въпреки яростта, въпреки колебанието тя все пак му се подчини.
Колко бе приятно да види, че започва да проявява повече уважение.
— Никога повече не ме заплашвай. — Тонът му бе леден. — Ясно ли е!
Онази погледна отсечената си китка, която продължаваше да лежи забодена за писалището.
— Яссссно — изсъска.
— А сега ми отговори на въпроса. Господарката ти изпълни ли задачата?
— Тя наблюдава онази, която искаш да бъде наблюдавана. И все още чака призованата. Хрътките са по петите на другия и ще й го доведат. — Вдигна оцелялата си ръка и го посочи. — Пипне ли го, задачата й ще бъде изпълнена и ще приключи с теб.