Лилит: Змия в тревата

Направо не вярвах на ушите си. Множко ми дойде да изтърпя някой толкова небрежно да съсипва убежденията ми.

— Как тъй… прилича на Конфедерацията? — заядох се. — Аз поне не намирам никакво подобие.

Отец Бронц изпръхтя пренебрежително.

— Значи не виждаш по-далеч от носа си. Помисли за така наречените цивилизовани светове. Повечето хора са изравнени в немислима еднаквост, водеща до пълен застой. На всяка планета всеки прилича на всички останали, говори като тях, яде, спи, работи и се забавлява по същия начин. Всички те са пешки. Мислят еднакво. Внушено им е, че са щастливи и доволни на върха, достигнат от човешката история, когато хубавият живот е общодостъпен. И те вярват. Признавам, повече им се угажда, но макар да живеят в позлатени клетки, пак си остават пешки. Разликата е само в това, че нашите разбират положението си и съзнават истината за цялата система. А хората от цивилизованите светове са толкова съвършено програмирани да мислят еднакво, че дори не им е позволено да застанат лице в лице с нея.

— Е, за пешки си живеят доста охолно — вметнах, колкото да поддържам спора, макар засега да не приемах нито един от доводите му.

— Охолно ли? Така изглежда. Също като домашните канарчета! Ако не ти е известно, хората държат тези птички в кафези. Разбира се, не и на цивилизованите светове, където никой не търпи домашни любимци… Все едно. Важното е, че канарчетата се раждат в клетки. Там се хранят, а стопаните редовно ги почистват. Друг живот не познават. Някой им осигурява необходимото, за да преживеят, и понеже не очакват повече, нищо друго и не искат. В замяна цвъртят приятно и осигуряват компания на самотниците по границата. Едно канарче не само никога няма да се реши на бягство от клетката, но дори не може да си представи по-добър живот. За тях това е просто немислимо.

— Говорите за животни — напомних му. — Същите като Шеба, дето сега ни дърпа каруцата.

— Да, наистина — съгласи се Бронц. — Такива са обаче и хората в онези светове. Питомни животинки. Всеки си има жилище, чиито размери и обзавеждане са почти едни и същи с тези на останалите. Обличат еднакви дрехи, като че ли това има някакво значение, изглеждат еднакво и съвестно си изпълняват задълженията, предназначени да запазят системата. После се прибират в неразличимите си килийки и се потапят в някакви забавления, където по една и съща формула им се повтаря нещо за собствения им свят, без абсолютно никаква нова мисъл или идея. През повечето си свободно време са дрогирани и се реят безцелно в собствените си илюзии. Изкуствата, литературата, традициите са наследени от миналото. Нямат нищо свое. Твърде еднакви са, дори в любовта, стремежите и творчеството си. Когато се създава абсолютно равенство, то винаги се свежда до най-малкия общ знаменател, а в историята на човечеството той обикновено е едно твърде окаяно състояние…