Смъртоносно бяло

– Кой е той? – попита Кинвара. – Вероятно е редно да знам, Джаспър ще се ядоса, че не съм внимавала.

– От управата на земите в...

– О, имота в Нортъмбърланд? – прекъсна я Кинвара, напълно изгубила интерес. – Било е преди моето време.

„Слава богу“, помисли си Робин.

Кинвара кръстоса крака и преплете ръце пред внушителния си бюст. Стъпалото й заподскача нагоре-надолу. Стрелна Рафаел с остър, почти злобен поглед.

– Няма ли да поздравиш, Рафаел?

– Здравей – каза той.

– Джаспър ми поръча да дойда тук, за да се срещна с него, но ако предпочиташ, мога да го изчакам и в коридора – подхвърли Кинвара с тънкия си напрегнат глас.

– Не, разбира се – измърмори Рафаел и се намръщи срещу монитора.

– Е, не искам да прекъсвам нещо – каза Кинвара, като се обърна от Рафаел към Робин. В съзнанието на Робин изплува историята с блондинката в тоалетната на художествената галерия. За втори път се престори, че търси нещо в чекмеджето и изпита голямо облекчение, когато чу, че Чизъл и Изи идват по коридора.

– ...до десет часа, не по-късно, или няма да имам време да изчета тази тъпотия. И кажи на Хейнс, че той трябва да говори с Би Би Си, нямам време за банда идиоти, дето дрънкат за... Кинвара!

Чизъл се закова на прага и промърмори без сянка от топло чувство:

– Казах ти да дойдеш да се срещнем в министерството, не тук.

– И аз се радвам да те видя след три дни раздяла, Джаспър – каза Кинвара, като се изправи и приглади смачканата си рокля.

– Здравей, Кинвара – обади се Изи.

– Забравих, че каза в министерството – продължи Кинвара, като игнорира заварената си дъщеря. – Цяла сутрин се опитвам да ти се обадя...

– Обясних ти, че до един часа съм в срещи – изръмжа Чизъл – и ако е пак за проклетите коне...

– Не е за конете, Джаспър и бих предпочела да ти го съобщя насаме, но щом искаш да го кажа пред децата ти, добре тогава!

– О, за бога – изпъшка Чизъл. – Хайде, ела, ще намерим празна стая...

– Снощи имаше един мъж – подхвана Кинвара, – който... О, не ме поглеждай така, Изабела!

Изражението на Изи действително показваше неподправен скептицизъм. Тя повдигна вежди и влезе в стаята, сякаш Кинвара бе станала невидима за нея.

– Казах, че ще идем в празна стая! – тросна се Чизъл, но Кинвара не допусна да бъде прекъсната.

– Снощи видях мъж в гората до къщата, Джаспър! – заяви с тънкия си остър глас, за който Робин си даваше сметка, че отеква чак навън в коридора. – Не си въобразявам, имаше човек с лопата в гората, видях го и хукна, когато кучетата го подгониха! Все ми повтаряш да не вдигам излишно пара, но аз съм сама в онази къща нощем и ако не направиш нещо по въпроса, Джаспър, да знаеш, че ще повикам полицията!