Ангелите не оцеляват на леда
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #31
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1585-9
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Ангелите не оцеляват на леда». Краткое содержание книги:
И отново му се стори, че някъде в неговия вътрешен монолог се мярнаха думи, които го тревожеха и го караха отново и отново да се връща към изгорялата къща в Раздори. Но кои бяха тези думи — Антон така и не разбра.
Намери участъковия от Раздори в канцеларията му, разположена на първия етаж на двуетажна къща. Младото момче с остър циничен поглед на малките тъмносиви очи разговаряше отначало неохотно, но после омекна, като разбра, че майорът от „Петровка“ се интересува не от криминалната обстановка в селището и няма намерение да го обвинява, че не познава добре територията си, че не владее обстановката и не защитава както трябва обществения ред и безопасността на населението.
След петнайсетина минути Антон разбра, че участъковият дори много добре си знае работата и разполага с достатъчна информация. След още десет Сташис си направи извода, че това момче си е намерило постоянен източник на доходи: поне половината от собствениците на парцели тук са заможни хора, строят, наемат строителни бригади и така няма как да се мине без нарушения. А където има нарушения, там има и пари — за да не забележи никой тези нарушения. Ето защо участъковият трябва да знае всичко за всички. Вярно, неприятен човек, но пък знае много.
Младото момче изслуша Антон с кисела усмивка, след което изрази собственото си мнение: лъжи са това.
— Ина Викторовна Ефимова не беше човек, който би изпуснал изгодата си, алчна беше — заяви той.
Охо, така значи! А ето че Борис Илич твърди тъкмо обратното, пък и Маклигини не се оплакаха. Явно причината за това разминаване в оценките е, че Ефимова не е подкупвала този участъков. Интересно как ли е успяла да не го прави? Доколкото Антон знаеше, днес при всяко строителство на територията на Москва и областта се допускат огромен брой нарушения — не само инженерно-технически и архитектурни, но и такива, които се следят от участъковите полицаи. И е абсолютно невъзможно да строиш нещо, без да другаруваш с тях. А да „другаруваш“, в случая означава само едно: да им плащаш, за да си затварят очите за някои неща.
Ала от по-нататъшния разговор стана ясно, че на парцелите на Ина Викторовна Ефимова (сега вече два) няма и не е имало нито един гастарбайтер, техническият ръководител е московчанин със своя бригада, цялата от жители на столицата или на Подмосковието, всичките законно регистрирани. Така че не е имало за какво да се заядат със собственичката.
— Ето на, а ти ми казваш — алчна била! — отбеляза Сташис. — Ако е била алчна, би наела бачкатори мигранти, на които да плаща много по-малко.
Участъковият изсумтя:
— Ти какво, да не падаш от небето? Тя си имаше на разположение целия депутатски корпус, а сред тях има много хора, които пък разполагат с проверени строители. На нея тези работници са й излизали изобщо безплатно, сигурен съм. Знаеш ли с какви работи се занимаваше тя в Съвета на Федерацията? Който бутне сухо — той заминава в делегация. Ако ръководителят на делегацията й напълни гушата, ще получи хубав хотел, хубави коли, удобни полети. А не бутне ли — ще живее в покрайнините и ще лети посред нощ. Или няма да получи виза навреме. Или ще получи, но не каквато е искал. А депутатите не пътуват сами, водят си цяла сюрия помощници, така че депутатите подават списъците за оформяне на дългосрочна многократна виза, а тези списъци са пълни с какви ли не хора! И с братя, и със сватове, и със съседи, и с приятели, и изобщо с хора от кол и въже — които са сложили нещо в джоба на самия депутат. А депутатът съответно заделя за Ефимова. Така че всички са я гледали в устата и са размахвали опашки пред нея.
Антон и без това отдавна знаеше за тези неща, но с тях се занимаваха колегите му от ФСБ. Но осведомеността на този участъков полицай привлече вниманието му. Щом знае толкова много, може да измъкне и нещо полезно от него?
— Добре де — каза примирено, — защо смяташ, че е била алчна? На Маклигини е дала добра цена за парцела им, макар че е могла да плати и по-малко, нали те самите са отишли при нея след пожара и са казали, че са съгласни да продават. А тя не се е възползвала.
Участъковият присви очи.
— Кой ти каза това? Самите Маклигини ли?
Антон понечи да отговори, но се спря. Не беше попитал Маклигини за това. Някак си разговорът бе тръгнал в друга посока, пък и не бе го сметнал за важно. Та нали съседът на име Борис Илич му беше казал ясно: след пожара Ина Викторовна съвсем мъничко намалила цената, практически незабележимо, била свястна жена, почтена.