Ангелите не оцеляват на леда

— Тоха, не мога да те прикривам повече — примоли се Дзюба. — По телефона гласът му звучеше неуверено и жално. — Тоя следовател Баглаев всеки ден ме пита къде си. А ти се появи веднъж-дваж и не се отбиваш при него. Аз се измъквам някак си, ама кой съм за него? Той изобщо не ме смята за човек. Наканил се е да се оплаче, че полицията гледа през пръсти на помощта си за следствието.

— Ромка, за последен път, кълна се! — Антон говореше абсолютно искрено, беше сигурен, че планираното за днес пътуване до Раздори ще даде окончателен отговор на главния въпрос, който го измъчваше. И тогава той ще може изцяло да се отдаде на работата по случая с убийството на треньора по фигурно пързаляне. — Ама разбери ме, натоварен съм с Ефимова.

— Но и с Болтенков си натоварен — ядосано възрази Дзюба. — Добре, ще те прикрия някак си. Но не гарантирам резултат, защото тоя Баглаев е много злобно човече.

„Защо съм се запътил натам? — отново и отново се питаше Антон Сташис, докато си проправяше път по двулентовото Рубльово-Успенско шосе, което ставаше много бавно. — Какво искам да науча? Защо е тази тревожност у мен? И аз не знам. Но нещо ме безпокои. Ситуацията е проста и очевидна, в нея няма никакви подводни камъни. Преди две години е изгоряла къща, инсталацията в нея е била лоша, не го отричат самите собственици, същото е потвърдила пожаротехническата експертиза, в чиято обективност нямам никакви основания да се съмнявам. Загинало е младо момиче. Да подозирам убийство и умишлен палеж с цел да се прикрие престъплението, също нямам основания, защото е налице заключението на съдебномедицинската експертиза, установила причината за смъртта на потърпевшата. Имало е богата съседка, която е искала да купи парцела, предлагала е за него прилична цена и след пожара покупката се е състояла, при това цената не е била намалена. Това говори, че съседката, Ина Викторовна Ефимова, няма връзка с пожара, в противен случай тя непременно е щяла да купи дворното място много по-евтино. Човек, способен да подпали пожар с цел да принуди собствениците да продадат парцела, едва ли ще е толкова благороден и великодушен, че да не се възползва от безизходното положение на продавача и да не намали предложената по-рано цена. Ако пожарът е бил дело на Ефимова, цената на парцела е щяла да бъде много по-ниска. И ето че са минали две години. Ина Викторовна е убита. Тя се е занимавала с такава работа и е водела такъв начин на живот, които са й давали извънредно широко поле за различни конфликти и разчистване на сметки. Какво съм се втренчил в тоя отдавнашен пожар, дето явно няма нищо общо с убийството?“