Ангелите не оцеляват на леда

Така че те могат да се разпързалят само в края на пролетта. А знаете ли какво значи това? Това са кървави мехури всеки ден и болка всяка секунда. И не можеш да си починеш вкъщи с меки пантофи и бинтовани крака, трябва да пъхаш тези крака в кънките и да тренираш. Всеки ден, само един е почивен в седмицата. И да търпиш, да търпиш, да търпиш. И това добавя стрес. Защото, ако кънките ти станат удобни за една седмица, можеш да смяташ това за голям късмет. Някои се мъчат по два-три месеца. Наистина, има и късметлии, които слагат новите кънки — и напред, всичко им е като излято, нито един мехур. Но това са само късметлиите. В огромното болшинство случаи това не се случва. На леда фигуристът почти винаги изпитва болка, трябва да разбирате това. Ето защо по време на тренировките усещанията му са изкривени и той може да възприеме обикновена шега като обида, а изискване на треньора, изречено със строг глас, може да му прозвучи като крясък и грубост.

— Тоест вие искате да кажете, че всички приказки за грубото поведение на треньорите не са верни? — недоверчиво попита Настя.

Травина откъсна поглед от малките спортисти, които разучаваха на леда някаква стъпка под ръководството на младия помощник, после се обърна към Каменская. В нейните очи Настя прочете нещо средно между съжаление и горчивина.

— Не че не са верни — тихо каза Жана. — Треньорите и крещят на спортистите, и удрят понякога, вярно е. Не всички, разбира се, не бих клеветила никого. Но много от треньорите. И те крещят не само на леда.

— Господи! — ужаси се Настя. — Но за какво може да ударят спортист?

— Спортистка — с усмивка я поправи Травина. — Например заради лакомия. И дори не за лакомия, аз наистина преувеличих. Просто заради изядена кифла. Разбирате ли, при момичетата във фигурното пързаляне, особено които участват в двойки, теглото е много важно. Нали партньорът трябва да я повдига, да я изхвърля и лови, да я върти. Момичетата трябва много да внимават с килограмите си, а те растат, на по тринайсет-четиринайсет години са, на тази възраст никак не могат да си отказват храна, за една кифла са готови родината да продадат. Ето, ще ви разкажа за себе си. — Жана се усмихна, този път весело. — Бях на тринайсет години, когато отидох на спортен лагер в Томск. В приземния етаж на хотела, където живеехме всички, имаше сладкарски цех и пекарна и там можеше да се купят пресни и невероятно вкусни кифлички с крем. Впрочем ние постоянно бяхме гладни и всяка проста курабия ни изглеждаше като връх на кулинарното изкуство. И веднъж в асансьора не щеш ли, срещам треньорката, а в устата ми — току-що купена кифла. Треньорката ме сграбчи за ръката и ме помъкна при главната треньорка, а тя, без изобщо да губи време за приказки, просто ми удари шамар. Изобщо за момичетата фигуристки освен страха и болката има още два проблема: гладът и теглото. Ако спазваш режима на хранене според предписанията, постоянно си гладна, особено на възрастта от тринайсет до седемнайсет години. А нарушиш ли го, на кантара веднага си проличава. Така че момичетата започват да спазват режима три дни преди претеглянето, а щом се претеглят — веднага започват отново да го нарушават. Обикновено претеглянето се прави веднъж седмично, но ако на треньора му се стори, както се казва, на око, че спортистката е напълняла, той има право да я качи на кантара във всеки един момент. И ако кантарът покаже нещо неприятно, тя може да отнесе някой шамар, вярно си е. Както стана с мен. Но и тук има изключения.