Ангелите не оцеляват на леда
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #31
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1585-9
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Ангелите не оцеляват на леда». Краткое содержание книги:
— Какви?
— Ако момичето е слабичко и не напълнява дори когато яде всичко наред, за някоя кифла или паста може и да му простят. Но ако е склонна към бързо натрупване на грамове, прерастващи в килограми, за нарушаването на режима на хранене наказват безпощадно. А момчетата отнасят наказания за пушене например или за пиене. Но и едните, и другите може да бъдат наказани и за несъобразителност — когато треньорът десет пъти е обяснил какво трябва да направят, а те не го правят.
— И Ламзин ли го е правил?
Травина извърна очи и неопределено сви рамене, от което Настя си направи абсолютно еднозначен извод: да, Валерий Петрович е можел да посегне на свой спортист. Ето, сега можеше да попита и за Шнитов: Травина явно не иска да продължава на темата за грубостите на треньорите по отношение на юношите и ще се зарадва на възможността да поговори за нещо друго. Толкова ще се зарадва, че от радост ще разкаже всичко, което знае, дори онова, което може би не е добре да разказва.
— Жана, а какво можете да ми разкажете за Шнитов?
— За кой Шнитов? За Игор Едуардович или за Олег?
Настя трябваше да се престори, че общо взето е в течение за кой точно Шнитов пита. Но тя изобщо не беше в течение, затова тръгна по най-лесния път: бяха нарекли единия Шнитов по име и бащино, а втория просто по име. Следователно единият беше по-възрастен, а другият — по-млад, или пък единият беше човек уважаван, тоест беше истински Игор Едуардович, а вторият — по-обикновен, просто Олег. Имаше смисъл да започне с по-уважавания или по-възрастния.
— Интересува ме преди всичко Игор Едуардович — предпазливо отговори тя. — Е, и Олег, естествено.
Анастасия Каменская твърде дълго бе работила в криминалната полиция и бе опознала много хора и съдби, за да се изненадва от каквото и да било. Беше виждала две и двеста. Имаше представа, че и спортът предоставя същото поле за интриги, както всяка друга сфера на човешката дейност. Но подробностите, разказани от Жана Травина, се оказаха неочаквани дори за полковника в оставка.
Братята Шнитови, по-големият Игор и по-малкият Олег, израснали в спортно семейство, майка им тренирала спортна гимнастика, баща им — скокове във вода. Дали и двете момчета в секция по фигурно пързаляне. По-малкият, Олег, се оказал по-способен и с партньорката си в спортните танци стигнал до първата десетка на световното първенство, Игор пък имал по-малки способности за този вид спорт и доста рано напуснал пързалката, решил да направи кариера на спортен функционер, в което напълно преуспял. Днес Игор Едуардович Шнитов бил влиятелен чиновник, член на изпълкома на Федерацията по фигурно пързаляне, а брат му Олег станал доста известен треньор и напълно успешно работел в САЩ. Братята от малки били много близки и се подкрепяли стабилно.
Ярък пример за проява на братски чувства станала историята на успеха на една танцова двойка. Състезателите в Русия имали много добър треньор, но им се струвало, че той отделя много повече внимание на друга двойка. Онази, другата двойка била шампионска и треньорът наистина се занимавал усилено именно с нея, но така става винаги, във всички групи и при всички треньори. Шампионите приключвали спортната си кариера, състезавали се за последен сезон, всички знаели това, никой не превръщал този факт в тайна и след тяхното напускане цялото внимание на треньора и хореографа щяло да се насочи към младите перспективни спортисти. Всички разбирали и тях. Всички, освен самите спортисти, които сметнали, че са лишени от треньорски грижи, и не пожелали да чакат още един сезон, докато омразните конкуренти най-сетне си отидат. Към вземането на решение ги тласнал печалният факт, че те получили крайно ниски оценки на състезанията, след като предишните години били постигнали значителни успехи и заели престижни места. Спортистите не пожелали да признаят, че сами са направили гафове, много по-удобно им било да смятат, че е виновен треньорът, който недостатъчно работил с тях и изобщо правел всичко неправилно.