Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Криминальные детективы » Ангелите не оцеляват на леда
Ангелите не оцеляват на леда - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ангелите не оцеляват на леда

Электронная книга - «Ангелите не оцеляват на леда». Краткое содержание книги:

Средите на фигурното пързаляне са разтърсени от ужасната новина за убийството на Михаил Болтенков — треньор от световна величина и наставник на редица шампиони. Трупът е намерен до дома на друг треньор — Валерий Ламзин. Свидетели потвърждават, че двамата мъже са се скарали преди убийството и си отправяли заплахи. За следователите случаят изглежда решен, преди разследването дори да е започнало. Остава само да намерят неоспорими веществени доказателства. А докато ги търсят, оперативният работник Роман Дзюба изпитва все по-сериозни съмнения, че истинският убиец е заловен. Когато адвокатът на обвиняемия наема частния детектив Анастасия Каменская да разследва случая, Роман придобива увереност да докаже теорията си. Скоро пред разследващите бавно започва да се разкрива истината за безскрупулната конкуренция и цинизма, пропили бляскавия лед. Лед, на който ангелите не оцеляват…
1 ... 79 80 81 82 83 84 85 86 87 ... 216
Перейти на страницу:

— Не — отвърна, — точно за това не съм питал Маклигини.

— А кой ти каза? — продължи да пита участъковият.

— Техният съсед, Борис Илич. Той смята, че Ефимова е била честна и почтена.

— Да бе, слушай го ти него! Чичо Боря е един от първите ни пияници. Вярно, не е алкохолик, няма да го клеветя, до алкохолизъм още не се е докарал, но здравата надига чашата. Ефимова е ходила при него, молила го е да повлияе на съседите си да й продадат парцела. Знаеш ли това?

— Знам го — кимна Антон.

— Ама че след продажбата на парцела пак е ходила при него — това със сигурност не го знаеш — доволно се усмихна участъковият.

— Не го знам. А защо е ходила?

— Молила го е да не казва на никого за колко пари всъщност е купила този парцел. Нали е знаела, че Маклигини и чичо Боря са приятели, значи ще му кажат, а самите те, след като са продали парцела, повече няма да се вяснат насам, обаче чичо Боря ще остане, а пък знае истината.

Антон си представяше какво приблизително ще чуе сега, но въпреки това попита:

— И каква е истината?

— Ами такава, че Ефимова е платила много по-малко, отколкото е предлагала преди пожара. Друг е въпросът, че и тази сума е била достатъчна на Маклигини, за да подобрят условията си на живот, но ако е платила честно, те биха живели сега в центъра на Москва, а не до околовръстното. Ти имаш ли поне представа колко струват сто квадрата в нашето Раздори? Луди пари! Та затова ти казвам, че беше алчна. Възползва се от чуждото нещастие, не й беше неудобно. Но при това искаше и да си запази репутацията, така че е помолила чичо Боря да разказва на всички колко е добра и почтена. Естествено, не безплатно. И ето, чичо Боря, макар и пияница, честно си заработва парите. Пее на всички каква чудесна била Ефимова. Нали разбираш, откак я убиха, ти не си първият, който обикаля и разпитва тука. И от ФСБ идваха, и от полицията — и нашите, местните, и вашите, от „Петровка“, от икономическата полиция също. Само че не са имали с кого да говорят освен с чичо Боря. Ефимова изобщо не общуваше с местните жители, че това е под достойнството й, а не беше се опознала добре с хората, които накупиха парцели наоколо, тъй като още строеше, не живееше тук. С Маклигини се запозна, понеже искаше да купи парцела им, а е чичо Боря — защото той им е приятел и можеше да им повлияе. Така че тук никой нищо не знае за Ефимова, а който знае, имам предвид чичо Боря, той лъже.

Антон внимателно гледаше участъковия и по някои движения на очите и устните му разбра, че той иска да каже нещо, но не може да реши трябва ли да го прави. А пък Антон целеше тъкмо това, за да провери подозренията си. Оставаше само мъничко да го подтикне.

— Ти, изглежда, никак не си се учудил, когато е станал пожарът? — тихо продума той.

Лицето на участъковия неволно потрепна. Значи Антон бе улучил слабото място. Всъщност на Сташис и не бяха нужни повече думи. Всичко беше ясно: този участъков е сигурен или има сериозни основания да подозира, че причината за пожара в къщата на Маклигини далеч не е изхабената електрическа инсталация. За това Антон си бе помислил още когато за пръв път дойде в Раздори, но разговорът с Борис Илич, неговите думи, че Ина Ефимова не намалила цената на парцела след пожара, не говореха за подобна възможност. И пожаротехническата експертиза бе потвърдила версията за инсталацията, и всички материали по бързо приключеното дело. Ох, не биваше да се успокояват с това!

„Какъв глупак си, Сташис! Доверчив глупак, който прекалено много мисли за личния си живот и прекалено малко — за работата“ — наруга се наум Антон.

Следователно хората, които толкова ловко бяха приключили делото за пожара в къщата на Маклигини, не бяха бутнали нищо на участъковия. Или бяха, но според него малко. Той е затаил обида и сега по принцип дори не би възразил тази грозна история да изплува. Какво пък, не е лошо.

* * *

— Доколкото разбирам, днес пак няма да имаме щастието да видим твоя Сташис — недоволно се навъси Тимур Ахмедович Баглаев, когато Дзюба запъхтян нахълта в кабинета на следователя. — Ами добре, той ще страда.

„Точно така, кани се да се оплаче — с ужас си помисли Роман. — Горкият Тоха, и без това си има притеснения.“

Направи опит да каже нещо за оправдание на Антон, но Баглаев само завъртя глава — сиреч млъквай.

— Дойде отговорът от балистиците — каза той и извади от касата папката с материалите по делото. — Четете.

1 ... 79 80 81 82 83 84 85 86 87 ... 216
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)