Ангелите не оцеляват на леда

Тимур Ахмедович направи дълга пауза и вдигна пред себе си лявата си китка с четири подгънати пръста.

— Всичко това говори против Ламзин — продължи той. — Сега виж какво имаме „за“. Чистите ръце? За тях има ръкавици. Липсата на оръжието? Той е имал възможност да се отърве от пистолета и ръкавиците веднага след убийството. Чистите дрехи? Вярно, това е сериозен аргумент, но! Колко време е минало от момента на убийството до момента, когато ние влязохме в жилището на Ламзин? Повече от два часа. През това време той спокойно се прибира вкъщи, преоблича се, взема дрехите, с които е бил в момента на изстрела, и ги отнася където си иска, ако щеш, и на тавана на блока, и ги скрива там временно, или у някой съсед, с когото са приятели. Да не говоря, че е могъл просто да излезе и да ги занесе къде ли не, а после да се прибере. Сега му остава само да свали дрехите, с които е излизал за втори път, да ги окачи да се сушат и спокойно да чака да го посетят за обиск. Да, излизах, целият подгизнах, ето ги и дрехите ми, мокри са, вземете ги, защо не. И е кристално ясно, че ние не можем да намерим по тях следи от барут, нагар и смазка. Но това абсолютно — чуваш ли ме? — абсолютно по никакъв начин не доказва невинността на Ламзин. Да, двайсет минути след убийството групата вече работеше на мястото и ние видяхме всички, които влизаха или излизаха от близките входове, но Ламзин не живее в блока, до който бе намерен трупът, и дори не в съседния, а през един от него. Момчетата спираха всички, които живеят в пети и шести вход, близо до мястото, където бе открит убитият, защото търсеха свидетели, възможни очевидци, такива, които биха видели или чули нещо. И Ламзин е могъл спокойно и да излезе, и да се върне после, и никой да не види това. Да, ние не намерихме свидетели, които да са го видели как излиза за втори път. Но си спомни каква беше ситуацията: полунощ и проливен дъжд. Кого изобщо можехме да намерим навън? Ясно е, хора нямаше. Не намерихме изобщо никого, който можеше да е видял нещо.

Това Дзюба си го спомняше прекрасно и без лекцията на Баглаев. Беше чел рапортите на полицаите, които внимателно бяха огледали всички паркирани наоколо коли в търсене на случаен свидетел, който би могъл да даде показания. И бяха намерили само един мъж, който бил пиян, страхувал се да се прибере при жена си, която не одобрявала злоупотребата с алкохол, и бил потънал в праведен сън. А единственият минувач, който, прибирайки се от работа, открил трупа на Болтенков и извикал полиция, в момента на убийството все още пътувал с метрото.

— Така че уликите срещу Ламзин са тежки — завърши Баглаев, — а онова, което говори в негова полза, лесно се опровергава дори на нивото на обикновения здрав разум.

Да, какво да кажеш на това.

— Разбрах — кратко отговори Роман.

Няма какво да каже човек… Засега.

Трябва още веднъж да се поговори със съседите на Ламзин, които чули как на два пъти тропнала вратата на неговия апартамент и дали показания. Може някой да е погледнал през шпионката? И може да опише с какви дрехи е бил Ламзин, когато е изтичал след Болтенков. Ламзин твърди, че не е използвал асансьора, винаги слизал и се качвал до своя пети етаж пеша. Значи може да са го видели от апартаментите, покрай които е минал. Ами ако се окаже, че описанието на дрехите напълно съвпада с онези, които са били иззети за експертиза? Тогава ще може да се твърди, че именно с тях Ламзин е излязъл от къщи след жертвата на убийството, и обстоятелството, че по тях не са били намерени никакви следи от барутни частици и нагар, еднозначно ще говори в негова полза.