Ангелите не оцеляват на леда

— Сега поне е ясно какво да търсим — констатира той.

Дзюба мълчеше. Разбира се, в акта пишеше „изстрелът може да е бил произведен“, но тази формулировка в случая никого няма да измами, твърде много подробности в текста на експертизата потвърждават: не само „може да е бил произведен“, но и „е бил произведен“.

— Ами хубаво, че ти е ясно — удовлетворено се усмихна следователят. — Твоето издирване на източника, от който е било придобито оръжието, даде ли някакви резултати?

Улянцев мрачно поклати глава.

— Засега нищо.

— Аз от самото начало ти казах, че това направление в издирването е пълна глупост — стана рязък и неприятен гласът на Баглаев. — Ако Ламзин е преправил травматик, той най-вероятно е действал по свои канали. Нали е човек от света на спорта, значи — какво?

— Значи, стрелкови клубове, и това е спорт — бързо и радостно подзе Фьодор, — така че може да има приятели в тях, а във всеки клуб има оръжейници, които в своите работилници могат да изработят какво ли не.

— Правилно. Ето защо, Федя, сега слагаш снимката на Ламзин в джоба — и напред по клубове, стрелбища и стендове, търсиш оръжейник, когото той може да е помолил да му преправи травматик. А него откъде е взел — това ще изясним, той със сигурност не го е купил официално, вече получих отговор на запитването си, не е оформял дори разрешение за покупка, тоест сдобил се е с него по незаконен път. А ти, Дзюба, ще търсиш откъде може да се е сдобил с него, задействай агентурата си, е, няма да те уча, знаеш си.

До този момент Роман бе стоял и се бе старал да не помръдва и да не привлича вниманието на следователя към себе си с надеждата всички задачи по оръжието да бъдат адресирани само към Улянцев. Дзюба не искаше да се занимава с издирване на оръжието. Искаше да търси друг заподозрян. И уж всичко щеше да мине гладко — Баглаев гледаше само към Фьодор и се обръщаше към него, та му се стори, че торпедото ще го подмине. Не го подмина.

Но Роман Дзюба не е човек, дето се предава и веднага отстъпва.

— Тимур Ахмедович, ами мотивът? Нали ми бяхте възложили да търся врагове на Болтенков и възможни мотиви за убийството. Нали се бяхте съгласили с моята версия, че може да е имало няколко престъпници.

Очите на следователя се присвиха, погледът, насочен към старши лейтенанта, стана студен и враждебен.

— Ти мен за идиот ли ме смяташ, Дзюба? Не врагове трябва да търсим, трябва да доказваме вината на Ламзин. Всички улики сочат към него. Така че действай.

— Но нали по ръцете и по дрехите му не се намериха никакви следи! — все още се хващаше Роман за всяка възможна сламка.

— Сто пъти ти казах: в този случай отрицателният резултат нищо не доказва, Ламзин може да е сложил кожени ръкавици, които после спокойно да е изхвърлил заедно с пистолета. Или той самият, или жена му и дъщеря му.

Нищо, този аргумент не може да стъписа Ромка, той има още резервни патрони. И сега не смята да се предава, ще се бие до последно.