Ангелите не оцеляват на леда

— Добре — отговори Антон, — ще запомня. А може и да се възползвам някой път, не съм нежен като тебе. Моето самолюбие доста е изстрадало и е цялото в белези от тежките служебни условия.

Двамата уморено се разсмяха.

— Тоха, все исках да те попитам за Ефимова… Ти реши ли нещо за Шокин?

— Ами и аз като Улянцев реших да зарежа всичко. Ефимова е убита от Журихин, той си призна всичко, дава показания. Има ли значение кой го е подкрепял морално и е одобрявал действията му? Сам да си решава. Ако предаде Шокин — тъй да бъде. Не го ли предаде, значи това ще е. Няма да си слагам грях на душата.

Ромка мълчаливо кимна и Антон не разбра дали старши лейтенантът подкрепя решението му, или не.

Закара Роман до самия блок и потегли към своя. Чудо не стана: завари жилището си пусто и неразтребено — цяла седмица Антон не бе намерил време да се заеме с него. И храна не се бе появила отникъде.

Само преди половин час му се струваше, че е гладен като вълк. Но още щом престъпи прага на дома си, Антон разбра, че най-много от всичко на света иска да спи. Ужасно се бе уморил през последните няколко седмици. И ако организмът му имаше поне някакви сили, най-смисленото щеше да бъде да ги употреби за събличане, душ и просване в леглото.

Антон Сташис спа до обяд, а когато се събуди, навън валеше проливен дъжд и бушуваше буря. Ако си бяха вкъщи, децата сега вече щяха да искат баща им да стане и да се включи в развлекателната част от неделната програма. Макар че какви ти развлечения в такова време?

Той се обърна на другата страна, зави се презглава и отново потъна в сън.