Грешката на президента
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #10
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Грешката на президента». Краткое содержание книги:
Докато останалите говореха, Григорий Иванович се вглеждаше в тия, които познаваше по лице от вестниците или телевизията. Отблизо всички изглеждаха някак по-различни. Едновременно обикновени — нормални хора, събрани в стаята, но в същото време се проявяваха и някакви нови, непознати черти. Да вземем например шефа на безопасността Степанов. Той не се хареса на Грязнов-старши. Сухар някакъв и май се мисли за голяма работа. Седи си, присвил устни, малко говори и повече слуша. Министърът на милицията Еркин е по-жив, но в очите на Григорий Иванович силно го изпортваше това, че прилича твърде на техния замполит. А оня си беше между впрочем гад на гадовете.
А виж, Галкин се хареса на Григорий Иванович. „Мъж на място“ — помисли той, когато Галкин започна да говори. Истински офицер. Млад наистина, но вече е Герой на Съветския съюз. Такава награда не се получава просто така. А и това, което говореше министърът на отбраната, беше много съзвучно с мислите и чувствата на самия Грязнов-старши. Цялата тая игра на демокрация не му се нравеше от самото начало. Кога е било такова нещо — разсипаха цяла държава, а сега още и се церемонят с тая Чечня. Малко им беше, че профукаха Прибалтика. Украйна с разните там Кавказ и Средна Азия чичото не смяташе за окончателно загубени.
После, когато настъпи пауза, Григорий Иванович се поизпъчи и с онзи глас, с който обикновено вещаеше на спектаклите на „Август 91-ва“, каза:
— Изслушах различните мнения и искам да изкажа своето. Въпросът с чеченските бандитски формирования трябва да се реши. И то да се реши сега. Ако се наложи — с военни средства. Не можем да се примиряваме с разпадането на Русия. Русия трябва да си остане неделима.
Григорий Иванович не можеше да не забележи, че кратката му реч произведе най-благоприятно впечатление на повечето от присъстващите.
— Отдавна казвам, трябва да се приложи сила! — сурово каза Галкин. — Ще превземем Грозни за два дни и ще смажем на място това гнездо на осите. Време е да се приключи с чеченския проблем.
— Уверен съм, че руският народ ще ни подкрепи — поддържаше го „президентът“. — Всички вече се умориха от наглостта на тези бандити.
Когато съветът завърши, Григорий Иванович реши да се приближи до Галкин. Искаше му се да се запознае по-отблизо с този отличен момък, който се оказа министър на отбраната.
— Нил Сергеич — каза той, — би било добре да обсъдим по-подробно чеченския проблем. Може би да се срещнем някак в по-проста обстановка.
— Разбира се, Андрей Степанович — разтопи се в усмивка Галкин, — отдавна трябваше да помислим какво да правим с тоя самозабравил се пилот Дешериев. Прави ми се на…
Той употреби една солена думичка, характеризирайки бившия генерал от авиацията. Това направи на Григорий Иванович отлично впечатление. „И в Кремъл имало нормални мъже“ — помисли той.
— А още искам да ви запозная с новата военна техника. Невероятна работа. — Галкин се усмихна. — Най-новата разработка по линия на ПВО.
Григорий Иванович се заинтересува — той приемаше присърце всичко, което касаеше ПВО.
— Само да влезе вражеска ракета в нашето пространство, този прибор веднага я засича и дава на екрана пълна характеристика.
— Бих искал да го видя — удивено поклати глава Григорий Иванович.
— Мога още днес да ви го покажа.
— Не възразявам. След обяда с посланика на Венецуела. Ще опитам да изпратя по-бързичко тоя посланик и тогава ще поговорим — кимна с глава „президентът“.
Денят се случи слънчев. Алексей предложи на Анна Фьодоровна да измият най-после стъклата и да ги запечатат за зимата.
— Синът ми беше обещал — тихо каза тя, гледайки настрана.
Нямаше нужда Алексей да гледа изпопадалата замазка и отлепената хартия. По гласа на Анна Фьодоровна беше ясно, че обещанието на сина й тия дни ще навърши юбилей. Най-малко петгодишен.
Време беше да се вземе работата в мъжки ръце.
— Защо да безпокоим заетия човек — каза той без най-малък намек на ирония. — Сами ще се оправим.
И веднага изпрати Анна Фьодоровна на гости при съседката Оля и мъжа й, очилат интелигент от института „Херцен“. Приватизира от Тарас взаимообразно флакон нитхинол (той го държеше за ладата си) и започна да къса от стъклата първородния грях. И процесът, както се казва, тръгна. Скоро Анна Фьодоровна и Оля варяха в кухнята лепило, Олиният мъж Гриша подаваше парцали и завистливо се възмущаваше от самонадеяността на Алексей, който преспокойно се разхождаше по корниза на четвъртия етаж.